vineri, 10 iulie 2015

Тимошко въстание
Доброволци-участници в четите и доброволческата бригада на ген. Черняев в Сърбия през 1876 г. имало много доброволци от гр. Видин и видинския край. За сега са известни имената на следните поборници:

1. Ангел Йованович от Видин, в бригадата на генерал Черняев до 3.IV.1877 г., когато се уволнява от Кладово.
2. Ангел Младенов от с. Гъмзово, в четата на сина си Станко Ангелов и разузнавач в дивизията на полковник Джура Хор-ватович през 1877-1878 г.
3. Ангел Стоянов от гр. Видин, в бригадата на генерал Черняев.
4. Ангелуц Гъцурлов от с. Ново село, във въстаническата чета на Михаил Никифоров Попов.
5. Атанас Бизеранов от с. Ново село, участник във въстанието през юни с.г.
6. Атанас поп Йончев от с. Майор Узуново, един от членовете на въстаническия комитет на Новоселското въстание.
7. Атанас Спасов от Видин, в четата на Христо Македонски.
8. Ванко Малик от с. Ракитница, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание от 28 до 30 юни 1876 г.
9. Вано Лазаров от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
10. Дядо Вануц Кайцанов от с. Ново село, Видинско, участник във въстанието от 1876 г.
11. Васил Мицов от с. Дражинци, Белоградчишко, в бригадата на Черняев.
12. Дядо Вели от с. Неговановци, един от организаторите на Новоселското въстание от 1876 г.
13. Велко Стоянов от гр. Видин, участвува в I руско-арна-утски батальон на бригадата на Черняев.
14. Веля Чергин от с. Ново село, от четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание 1876 г.
15. Гено Минков от с. Старопатица, Кулско, войвода на малка чета в Сръбско-турската война 1876 г. в отряда на Н. А. Киреев, сражавал се на 6 юли при с. Раковица, Видинска област.
16. Георги Ангелоев от е. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов през 1876 г. ,
17. Георги Велков от гр. Видин, в четата на Хр. Македонски, загинал в сражение с турците.
18. Георги Добролесков от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
19. Георги Иванов-Комитата от. с. Сливовик, Ломско, в четата на Панайот Хитов.
20. Георги Николов от с. Черно поле, Видинско, в четата на Панайот Хитов и бригадата на Черняев, опълченец от 1-а опълченска дружина.
21. Георги Пътлин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
22. Георги Славков от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
23. Георги Стоянов от Белоградчик, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец в руско-турската освободителна война 1877-1878 г. от IV-a опълченска дружина в V рота, кавалер на Георгиевския кръст.
24. Георги Цанков от с. Брегово, участник във въстаническия комитет и във въстаничееката чета на Михаил Никифоров Попов.
25. Гога Патруцов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
26. Гога Рукавичанов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Пспов.
27. Гургулица Чергин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
28. Поп Димитър от с. Флорентин, член на революционния комитет, взел активно участие в подготовката на въстанието.
29. Димитър Въсков от с. Брегово, сподвижник на В. Левски, член на въстаническия комитет по подготовка на въстанието.
30. Димитър Ценов от с. Грамада, Кулско, в бригадата на генерал Черняев, в III батальон, след това опълченец в 1-а опълченска дружина, награден с Георгиевски кръст за проявена храброст. След Освобождението живял във Видин и работил като бъчвар.
31. Димитър Циганин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
32. Дино Попов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
33. Динул Бъдин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
34. Живко Вълков (Велков) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
35. Живко Трифонов от с. Върбово, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски). След това участвува в руско-турската освободителна .война 1877-1878 г. като опълченец от 1-а опълченска дружина. Умира на 11 декември 1910 г.
36. Замфир Стефанов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), после опълченец в IV-a дружина, награден с Георгиевски кръст за храброст в сраженията с турските башибозуци в Котленския край.
37. Иван Генов Минков от с. Старопатица, Кулско, в четата на баща си Гено Минков, сражавал се при с. Раковица на 6 юли 1876 г. в отряда на майор Н. А. Киреев.
38. Иван Георгиев от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
39. Иван Добрев от с. Ново село, Видинско, в четата на капитан Райчо Николов, загинал в боя при с. Копривница (в Сърбия) на 18-23 юли 1876 г.
40. Иван Петков от с. Желязна, Монтанско, живял по-късно в гр. Кула, в бригадата на Черняев.
41. Иван Петков Въртопчанина, войвода на чета по време на Сръбско-турската война 1876 г. и на освободителната руско-турска война 1877-1878 г. в състава на сръбската армия, която окупира видинския край.
42. Иван Петрович син на емигранти от с. Макреш (роден в с. Пояна маре, Калафатска околия), в доброволческата бригада на Медведовски, след това опълченец в 3-а опълченска дружина, а след Освобождението секретар на Видинската община в продължение на 12 години. В Сръбско-българската" война в 1885 г. - войвода на доброволческа чета.
43. Иван Стоянович от с. Рабиша, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
44. Иван Михайлов от с. Ново село, участник в босненското въстание 1875-1876 г.
45. Илия Ангелов от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
46. Илия Брумар от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
47. Илия Гънгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
48. Илия от Видинско, в четата на Христо Македонски.
49. Илия Иванов от гр. Видин, в четата на Христо Македонски, участвувал в 13 сражения.
50. Илия Йолин от с. Ново село, член на въстаническия комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов.
51. Илия Козаров от гр. Видин, в четата на Панайот, Хитов, после в бригадата. на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 1-ва дружина. Произведен в опълчението в чин фелдфебел. След Освобождението офицер в чин майор, командир на 1-ви Шуменски артилерийски полк. Умира на 16 октомври 1891 г.
52. Илия Трифонов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
53. Йон Димитров от с. Брегово,-член ла революционния комитет и участник в четата на Михаил Никифоров Попов.
54. Йончо Ганев (Ганин) от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
55. Йон Янкулов от с. Връв, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при Ново село на 30 юни 1876 г.
56. Йоцо Ганин от с. Ново село, в четата на. Михаил Никифоров Попов, загинал в боевете.
57. Йоничко Тануков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
58. Кандо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски, загинал в боя при Креват-Гредетин на 16 септември 1876 . г.
59. Колчо П. К^киянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
60. Камен Петров от с. Иново, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
61. Киро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски. 62. Комитара от с. Ново село, Видинско, в четата на Панайот Хитов.
63. Лило Лунгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
64. Марин Джалтов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
65. Марин Петров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
66. Марин Чикуеров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
67. Марко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г.
68. Мейцо Кючуков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
69. Мито Въков Черния от с. Големаново, Кулско, в четата на Панайот Хитов.
70. Мико Генов Минков от с. Старопатица, в четата на баща си Гено Минков от с. Старопатица.
71. Митуц П. Станков, в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал в боя при с. Ново село, посечен от турците в боя на 30 юни 1876 г.
72. Младен Иванов Петков, помощник-войвода на четата на баща си Иван Петков Въртопчанина от 1876 до 1878 г.
73. Младен Маринков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов, тежко ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г. Успял да се спаси и да се лекува заедно с Георги Добролесков от Брегово в Белград.
74. Младен Митранов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
75. Младен Христов от с. Салаш, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
76. Найден Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
77. Недялко от Видин, в четата на Гено Минков Старопатечанина, загинал при Кула.
78. Никола Бояджиев от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
79. Николай Георгиев (Жоржевич) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
80. Никола Пенов от с. Цар Петрово, войвода на малка чета доброволци, загинал при Връшка чука на 6 юли 1876 г,
81. Никола Първанов от с. Бяла, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
82. Никола Увеянов от Видин, в четата на Тодор Велков.
83. Нуцко Маринкашев от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
84. Павел Георгиев от гр. Видин, в четата на Филип Тотю.
85. Павел Петкович от Белоградчик в бригадата на бригадата на Черняев.
86. Панайот Наумов от Белоградчик, в бригадата на Медведовски.
87. Перчо Пътлин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
88. Петко от Видин, в четата на Филип Тотю.
89. Петко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на баща си Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г, де-сетник.
90. Петраки Г.Нуцков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
91. Петър Белин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
92. Петър Братулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
93. Петър Ганицин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
94. Петър Георгиев (Жоржев) от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
95. Петър Мирчев Логофетов от с. Ново село, Видинско, член на революционния комитет, емигрирал след въстанието във Влашко, завърнал се след Освобождението. Избран за депутат в Учредителното Народно събрание в Търново и 1-во Велико НС.
96. Петър Луков от Видин, в бригадата на Черняев. След Освобождението живее в гр. Лом.
97. Петър Ценов от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
98. Петър Стоянов от гр. Видин, в четата на Панайот Хи-тов.
99. Първул Ганев (Гаев) ог с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
100. Сава Панайотов от гр. Видин, в бригадата на.Черняев, загинал при Кревет - Гредетин в боя на 16 септември 1876 г.
101. Семен Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
102. Поп Спас Вълчев от с. Старопатица, в четата на Гено Минков в 1876 г.
103. Спас Димитриев от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
104. Спиро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
105. Станко Ангелов Младенов от с. Гъмзово, Видинско, войвода на доброволческа чета към Неготинския батальон на сръбската Крайнска бригада на майор JI. Остович.
106. Поп Станко от с. Брегово, член на революционния комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
107. Стефан Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
108. Стефан Хр. Иванов от гр. Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
109. Ctqяh Кузмин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
110. Станко Никосов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
111. Станко Н. Джулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
112. Станчо Иванов от Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
113. Стоян Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 3-а опълченска дружина.
114. Стоян Пешов Раковски от с. Раковица, Кулско, в четата на Симо Соколов, ранен в боевете при Кадъ боаз.
115. Стоян Трайсторов от с. Ново село, разузнавач на четата на Панайот Хитов.
116. Трифон Атанасов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
117. Тодор Живков от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов, опълченец, ранен в боевете на Шипка.
118. Тодор Стоянов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков.
119. Тодор Филипов от гр. Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов.
120. Труца Недоянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
121. Тома Йоцов от Видин, 19-годишен, в четата на Панийот Хитов, тежко ранен в боя при с. Корито на 27 юни 1870
122. Тончо Ковачев от с. Ново село, в четата на Тодор Велков, загинал в боя при с. Ново село, Видинско на 30 юни 1876 г.
123. Тануц Джуков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
124. Флоря-Търтя от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
125. Флоро Иванов Митов от Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов. Пленен от турците в боя при с. Ново село Видинско, на 30 юни 1876 г. Лежал във видинския затвор до амнистията на 5 април 1877 г. След това избягал в Румъния и постъпил в Българското опълчение, във 2-а дружина, участвува в отбраната, на Видин по време на Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец в четата на Иван Петрович.
126. Христо Иванов от с. Долни Лом, Белоградчишко, в полка на Н, В. сръбската княгиня Наталия през 1876 г.
127. Христо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), офицер от IV доброволчески батальон.
128. Христо К. Деков от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
129. Цани Топчията от гр. Брегово, член на революционния комитет, организатор на въстанието в 1876 г.
130. Цвятко Павлов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков в 1876 г.
131. Дядо Цеко от Ново село, войвода на малка чета по време на въстанието 1876 г.
132. Цеко Маринкашев от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
133. Цеко Спасов Тодоров от с. Старопатица, Видинско, взводен командир в четата на Хр. Иванов Кулин в 1877-1878 г.
134. Янаки Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
135. Якоя Георгиевич от гр. Белоградчик, в бригадата на Черняев-Медведовски.
136. Димитър Костов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски, опълченец от 3-а дружина, кавалер на Георгиевския кръст.
Както знаем, през 1876 избухва Априлското въстание, което дава отзвук и в град Видин. Въстанието бързо е потушено; след това обаче поради страх от репресии народът бързо започва да бяга накъдето му видят очите. Проблемът за бежанците през 1876 година далеч не е изследван докрай, въпреки че са налице достатъчно наши и чужди извори. Бягството на населението от 18-те въстанали села във Видинско през 1876 г. по своите размери е една от големите миграционни вълни в историята на поробения български народ. Данните за бежанците варират от осем до десет, двадесет или дори петдесет хиляди души. В турските извори се открива следната информация: "Жените и децата на селяните с всичките вещи, които можеха да носят, отидоха в Брегово, отгдето един баталион ги отведе в Сърбия". Версията за насилственото откарване на населението от видинско - бреговско - новоселския район се поддържа от турската страна в почти всички турски документи. В нашите извори също се говори за изселване на населението два дни преди последния бой на 30 юни (навсякъде в текста датите са по стар стил - според юлианския календар) при Ново село.
    Гога Микин, кмет на Ново село преди въстанието, изпраща семейството си с най-големия си син Туца, седемнадесетгодишен тогава момък, за Сърбия. Бродът, където минават колите на бягащите новоселяни, бил някъде между селата Брегово и Балей. Намеренията на това семейство били да се приютят в съседното сръбско село Мокране, Неготинско, където имали приятели. Кметът Гога, заедно с по-малкия си син, Ница, петнадесетгодишен, остава в Ново село и преседява още два дни и две нощи. Тоест изселването на новоселяни започва още на 28 юни, в деня на обявяването на въстанието и престрелката с "мониторите", когато голяма част от жените и децата вече са изпратени на безопасно място в Сърбия. Друг домашен извор съобщава, че при обстрела на селото от турските монитори на 26 и 28 юни се пръска мълва, че турците ще изколят селото и настава всеобща паника. Всеки впряга колата, натоварва най-необходимото, закопават се бакърените съдове и се тръгва към Брегово за Сърбия. Близките овчари и свинари, като виждат проточилата се колона, изоставят стадата си и също бягат. Главният двигател е страхът от турските репресии след повдигането на въстанието и участието на въстаниците в сраженията.
    Почти век след събитието старите хора в с. Неговановци разказват, че населението било изплашено от слуха, че турците идват и ще ги изколят и на 29 юни (Петровден). След преминаването в Сърбия бежанците се настаняват най-напред в най-близките села Мокране, Кобищница, Буковча, други продължават и достигат Железните врата на река Дунав и едва там се прехвърлят в Румъния. По-късно, когато заплахата от турците застрашава и близките селища оттатък Тимок, голяма част от бежанците заминава към Радуевац и оттам се прехвърля във Влашко. Неговановските бежанци изобщо не преминават в Румъния, а до завръщането си остават в Сърбия.
Представителят на Московския славянски комитет Петър Мусевич Бориков, българин от Пазарджик, е натоварен от Иван Аксаков, председател на Московския славянски комитет, да раздава помощи на българските бежанци в Сърбия. Или поне да следи събираните помощи от славянските комитети в Русия да отиват по предназначението си (за българите) вместо да се присвояват от сърбите, каквато била обичайната практика. Петър Мусевич в един свой доклад споменава за бежанци от селата Халваджи (Майор Узуново), Чорокалина (Калина), Гъмзово, Неговановци, Чунгурус (Винарово), които били в окаяно състояние и наброявали 7424 души. Според този доклад им се раздават помощи: по ока царевично брашно на всеки човек на ден, два пъти в седмицата, по 100 грама месо, фасул, картофи, зеле, сапун за пране, свещи, дърва за отопление, топли вълнени дрехи, валенки.... Плачевна е картината на бежанците - гладни, голи, боси, оставени без подслон под открито небе до началото на декември. Бориков изтъква изключителната заслуга на руската журналистка Олга Новикова, по баща Киреева, сестра на загиналия на бойното поле при с. Раковица, Кулско на 6 юли 1876 г. майор Николай Алексиевич Киреев. Тя била съпруга на руския посланик в Лондон по онова време; пребивава в Сърбия и се запознава с положението на българските бежанци. Олга Новикова разкрива в своите кореспонденции, че помощите, изпращани от Московския и Петербургския славянски комитети не се дават на българските бежанци, за които са предназначени, а се присвояват от сърбите. Позната картина - злоупотребите с еврофондове от край време явно са нещо много характерно на Балканите. Руската журналистка лично информира Иван Аксаков за действителното състояние на нещата и на основание на нейните сигнали Аксаков изпраща Бориков лично да следи за раздаването на помощите.
    Въпросът за положението на българските бежанци от Видинско е широко коментиран и е постоянна тема и на страниците на вестник "Дунав", излизащ в Русе на турски и български език и застъпващ интересите на турската страна. В този вестник се поместват телеграми и информации, преследващи определени политически цели - да дискредитират сръбските власти и впоследствие да предизвикат масово завръщане на населението по родните му места. Тежките условия, при които българите са поставени да живеят в Сърбия и Влашко и агитацията на турските власти започват да дават своите резултати. Завръщането на бежанците според наличните извори започва през втората половина на м. август 1876 г. На 25 август 1876 г. завърналите се бежанци от с. Чунгурус Цвятко Дочов, Ванчо Йованов и Найден Петков внасят молба в мютесарифството във Видин да им бъдат върнати животни. Въпросните лица твърдели следното: "Сърбите ни отвлякоха и откараха в Сърбия. Напоследък ние преминахме във Влашко и оттам пристигнахме с домочадията си във Видин. Понеже имаме желанието да се заселим и установим, ние установихме, че във владение на властта, задържани се намират отбелязаните в приложената бележка наши добитъци". На 28 август с. г. Тодор Петков от с. Динковица (Видинско) отправя молба до видинския мютесариф да му бъдат върнати осем коня, една крава и един вол, които той оставил в селото при бягството си в Сърбия. Същия ден подобни молби внасят и Боян Димитров, Петър Божилов, Калин Лилков и Спас Радов от с. Неговановци, които настояват да им бъдат върнати от властите 15 глави добитък.

    По-различна е съдбата на преминалите при Брегово през р. Тимок бежанци. Когато те са вече на сръбска територия, пръска се слух, че турците ще преминат реката и ще ги избият. Обхванати от страх, бежанците търсят ново спасение - решават със съгласието на сръбските и румънските власти да се прехвърлят в Румъния. Същото се потвърждава и от Гога Микин, който, преминавайки р. Тимок заедно със сина си Ница, отива в Мокране, където се надява да намерят близките си, но те не се оказват там. Научават, че сръбските власти, като видели толкова много бежанци, (а те били повече от 20 000 души), изплашили се, че турците ще нахлуят през Тимок и ще пострадат заедно и българите, и сърбите. Затова влезли във връзка с румънците и се споразумели да бъдат прехвърлени бежанците на румънския бряг. За целта откъм Кладово, Железните врата и от Турну Северин биват докарани широкодънни воденичарски лодки, в които вкарвали по цяла кола с жените и децата. Отстрани на лодката връзвали по един бивол и животните прекарвали лодката към румънския бряг. По този начин биват превозени по-голямата част от бежанците от Сърбия в Румъния.
    А. Денков уточнява и мястото на преминаването на новоселските бежанци - от сръбското крайдунавско градче Радуевац в отсрещното румънско село Груя. Според него новоселските бежанци се настаняват в селата Гърла Маре, намиращо се на отсрещния бряг при Ново село, и Атърнац. Гога Микин твърди, че бежанците били настанени чак до Турну Северин (същото населено място, което се споменава в бюлетините на БНР за нивото на река Дунав в сантиметри), близо до Карпатите, а на изток - до селата Гърла Маре и Врата.
    На отсрещния бряг бежанците от Ново село трябвало да прекарат няколко месеца в изгнание. В писмо на Тодор Пеев до Стефан Берон се казва, че въпреки взетите мерки от европейските държави за прекратяване на турските репресии българите от Видинско, Белоградчишко и Адлийско (Кулско) са подложени на нови издевателства. В редица села къщите били изгорени, децата изклани, а жените поругани и избити жестоко. Двеста и петдесет работници от неговата, (на Стефан Берон) мушия Нъмоляс, родом от тия селища, се завърнали да търсят близките си, но в Лом били обрани от турците и хвърлени в затвора. Тодор Пеев моли Стефан Берон да се застъпи за освобождаването на всички българи. За състоянието на останалите без население селища във Видинския край дава представа едно от писмата на П. Икономов: "Голяма е сиромашията на опленените и ограбени населения. Варварската ръка на турците даже и горите не е пощадила. Там, дето черкезите са минали, сичко е опустошено. Пътници разказват, че освен гола земя, человек не вижда нищо друго...".
    Бягството на населението от 18-те въстанали села създава доста грижи на турските власти при прибирането на реколтата, събирането и опазването на добитъка на бежанците. Част от изоставеното имущество е събрано в сгради и постройки на жители от съседните села, които били заключени и запечатани. Запазен е документ за такива складове в с. Капитановци, Видинско. В отсъствие на стопаните турските власти трябвало да организират жътвата, вършитбата, прибирането на царевицата, беритбата на гроздето. Докарани са временни работници от балканските селища в Берковско. Тези групи работели на смени от по 15 дни. Те докарвали със себе си коне и на определени места вършеели житото. Една такава група, пристигнала на 7 септември, включвала 90 работника, събрани от седем села. Те довели със себе си 60 коня и работели 20 дни по харманите за овършаване на житото. През това време повечето от работниците се разболявали и ставали негодни за работа. Макар че определеното за дежурство време 15 дни минало, те не били освободени, а били оставени да работят до 27 септември. Това ги принуждава да подадат молба до видинския мютесариф, за да бъдат освободени и да отидат по домовете си, а на тяхно място да бъде докарана нова смяна, според установения ред. В прибирането на реколтата взели участие и жителите от съседните села и бил използван добитъкът, който бил изоставен на произвола на съдбата при бягството от стопаните му. Новоселянинът Петруч Атанасов при бягството си изоставил 30 коня, 21 от които открива след завръщането си на 12 октомври на държавния харман при с. Неговановци.
    През есента и царевицата на бежанците била обрана и складирана в кошовете на жителите на с. Капитановци. След тяхна молба до мютесарифа кошовете са освободени и царевицата е закарана в държавните складове във Видин. На 2 септември Димитър Ценков от с. Гърци (дн. Градец) иска разрешение от мютесарифството да обере лозето на зетя си Ненко от с. Халваджи. Лозето се намирало в района на с. Динковица, Видинско. През месец септември процесът на завръщането на бежанците се засилва. На 16 септември 1876 г. завърналите се Стоян Динов и Йон Стоянов от с. Неговановци подават молба до видинското мютесарифство да им бъдат върнати две коли, отнети им от властите преди бягството им в Сърбия. Три дни по-късно, на 19 септември, Иван Тодоров, Димитър Кольов, Спас Кольов и други жители на Неговановци, завърнали се от Сърбия, пишат молба до мютесарифството, в която съобщават за завръщането си и молят да им бъде върнат селскостопанския инвентар, прибран и съхранен от властите в склада в с. Капитановци.
    На 21 септември Марин Димитров, Димитър Стефанов, Колчо Ичов, Дино Диков, Марин Илиев и Велко Петров от с. Халваджи отправят молба да им бъде върнато оплячкосаното им имущество по време на отсъствието им от жителите на околните села. Кореспонденциите от Видин, печатани във вестник "Дунав" от септември до края на 1876 г. представляват своеобразна хроника на завръщането на бежанците по родните места. Към 15 септември 1876 г. техният брой достига 1300 души. Към 22 същия месец завърналите се са 1737 души. На 20, 21 и 22 се завръщат 364 души от селата Ново село и Връв. На 27 завърналите се са 3457 души. "Тие домочадие заедно с покъщнината, животните и колата си ся пренесоха - пише в телеграмата от тази дата на видинския мютесарифлък, - от Калафатската скеля и им ся плати кирията". В същата телеграма се съобщава и за разпространени позиви до бежанците.
    В Калафат пристига пратеник на властите от Видин, който съобщава на бежанците, че властта им прощава и няма да им направи нищо лошо, ако се завърнат. На друга среща, станала със съдействието на окръжния управител в Калафат, присъстват по трима представители от всяко село. От Ново село представители са Гога Микин и някой си Пуйо, както и още един, чието име е неизвестно. От турска страна участва видинският паша и видинският търговец - евреин Диреклията, които ги увещават да се върнат по родните си места. В резултат на тази среща и на предприетите мерки около две трети от бежанците се завръщат до настъпването на зимата. Турските власти отпускат средства за безплатното превозване, като се използват ладии и кораби на видинската община и на румънски лодкари. Завърналите се получават онова, което е запазено от имуществото им; получават и храни и други вещи, които не са отнесли в Сърбия. На 27 и 28 септември се завръщат 191 бежанци, в числото на които влизат и 38 души от с. Неговановци, преминали обратно р. Тимок от Сърбия. Към средата на м. октомври се завръщат още бежанци - веднъж 65 души, а на 13 и 14 октомври - още 132 души. Положението на бежанците, намиращи се на сръбска територия, е много тежко и те всячески се стремят да се завърнат по домовете си.
    На 23 октомври 1876 г. завърналите се жители на с. Чунгурус Герчо, Иван Нинов, Никола Чалов, Ташо Ченов и Стойко Ничков с молба до мютесарифа настояват да бъде отворен склад, където се съхранява събраното имущество на бежанците. Те желая да видят дали там се намират техни вещи, които да им бъдат върнати.

    Стотици българи бягат в Сърбия и от селата, през които минават българските доброволчески чети по време на несполучливите им опити да навлязат в България. От селата Чипровци, Железна, Влашко село, Белимел, Долни и Горни Лом, Чупрене с четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Сърбия отиват, гонени от страха, много бежанци. За избягалите българи заедно със свещеника на с. Раковица, Кулско, свидетелствува в своите мемоари майорът от сръбския генерален щаб Сава Груич. Те именно първи донасят в щаба в с. Вратарница (Зайчарско) вестта за гибелта на майор Н. А. Киреев в боя на 6 юли 1876 г. при Раковица.
    В началото на декември броят на завърналите се бежанци достига 6000 души от 18 села. Те се настаняват в къщите си и дообират останалото грозде и царевица и прибират оцелелите животни. Процесът на завръщането продължава и след Освобождението, когато в Ново село се завръща семейството на даскал Петър Мирчев Логофетов, който скоро след това е избран за народен представител в Учредителното събрание в Търново, изработило Търновската конституция. С помощта на Видинския общински съвет Найден Цанков от с. Чунгурус на 14 май 1878 си връща колата и воловете, заграбени от турчина Рушид ефенди от Видин след разгрома на въстанието. На 17 май 1878 г. Станко Стоянов от с. Флорентин получава коня си, заграбен от същия турчин.
    Въпреки протурската тенденция на печатаните във вестник "Дунав" материали, те съдържат ценна информация и представляват важен първоизвор за събитията, тъй като авторите на документите (видинския мютесариф и чиновниците от мютесарифството), се разполагали със сведения от първа ръка. Може да се съжалява за пропуснатите възможности да се съберат сведения от участници в събитията. Съпоставени с турските официални данни, такива сведения биха спомогнали за възстановяването на една по-пълна и вярна картина на събитията. Въпреки този съществен пропуск, наличните извори позволяват да се добие една сравнително точна представа за това изключително събитие в живота на хората от Видинския край в самото навечерие на освобождаването ни от турско робство. Най-вероятно скоро след Освобождението са започнали процеси на саморазправа на местното население срещу турците, които са останали да живеят в региона.


Когато страшните изстъпления над българския народ стават известни, прогресивните обществени среди в европейските страни се надигат в защита на българите. Широкото движение в подкрепа на българския народ през 1876 г. се разгръща в страни като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, Австро-Унгария, САЩ и др. и принуждава европейската дипломация отново да се обърне към Източния въпрос. Непосредствено след потушаването на Априлското въстание Източната криза се задълбочава до крайност вследствие на обявената на 18/30 юни от Сърбия и Черна гора война на Османската империя. В този бурен и съдбоносен за българското революционноосвободително движение период надеждата за политическо освобождение и солидарността провокират инициативи на широки слоеве от българската емиграция и населението на незасегнатите от турските безчинства български области за оказване на хуманитарна помощ на хилядите пострадали, останали без покрив и прехрана българи от въстаналите и разорени области42. От втората половина на 1876 г. датират и редица проекти за държавно устройство на България, които поставят пред европейската дипломация и обществено мнение проблема за защитата на българските национални интереси и промяната на политическия статут на българите като средство за решаването на Източния въпрос на Балканите43. В тях се изразява идеята за българската държавност, за формите на управление на бъдещата българска държавна организация. Въпросите за завземане на властта, за установяване на основните държавно-политически принципи, върху които трябва да се изгради свободна България, вълнуват българската общественост особено с приближаването на Цариградската конференция и поставянето на Българския въпрос, който се превръща в централен въпрос и на руската балканска политика44. Това става възможно главно с оглед на зреещата война срещу Турция. С подкрепата на Русия на 19 юни (1 юли) 1876 г. Сърбия обявява война на Турция. Пет хиляди руски доброволци начело с ген.Черняев заминават за Сърбия, за да и окажат помощ във войната45. Българските войводи П.Хитов, Ф.Тотю, Хр.Македонски и др. също събират стотици доброволци, от които е формирана самостоятелна българска войскова единица. В края на юни 1876г. в местността “Панди рало” се събират войводите П.Хитов, Ильо войвода, Хр.Македонски, Ф.Тотю, Н.Попнинов, както и Д.П.Иванов, П.Досев, Г.Милетич и К.Кекеров и изработват “Закон за българските доброволни войници”46. Законът прокламира, че “... целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго и ще воюваме догде или спечелим свобода, или всички да измреме”47. За главен войвода на всички доброволчески български чети е назначен от 3 юли 1876 г. войводата П.Хитов, който се поставя под разпореждането на ген.Черняев48. В това време се активизира и българската емиграция от всички социални слоеве и политически групировки. Особено активни са емигрантските организации Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН)49 и Българско централно благотворително общество (БЦБО)50. И двете организации си поставят и политически задачи, които обаче прикриват с благотворителни цели, за да се избегнат възможни усложнения в междуправителствените отношения между Турция и Румъния, на чиято територия българската емиграция намира благоприятни условия за разгръщането на широко национално освободително движение.

Niciun comentariu: