marți, 15 octombrie 2024
vineri, 10 iulie 2015
Тимошко въстание
Доброволци-участници в четите и доброволческата бригада на ген. Черняев в Сърбия през 1876 г. имало много доброволци от гр. Видин и видинския край. За сега са известни имената на следните поборници:
1. Ангел Йованович от Видин, в бригадата на генерал Черняев до 3.IV.1877 г., когато се уволнява от Кладово.
2. Ангел Младенов от с. Гъмзово, в четата на сина си Станко Ангелов и разузнавач в дивизията на полковник Джура Хор-ватович през 1877-1878 г.
3. Ангел Стоянов от гр. Видин, в бригадата на генерал Черняев.
4. Ангелуц Гъцурлов от с. Ново село, във въстаническата чета на Михаил Никифоров Попов.
5. Атанас Бизеранов от с. Ново село, участник във въстанието през юни с.г.
6. Атанас поп Йончев от с. Майор Узуново, един от членовете на въстаническия комитет на Новоселското въстание.
7. Атанас Спасов от Видин, в четата на Христо Македонски.
8. Ванко Малик от с. Ракитница, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание от 28 до 30 юни 1876 г.
9. Вано Лазаров от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
10. Дядо Вануц Кайцанов от с. Ново село, Видинско, участник във въстанието от 1876 г.
11. Васил Мицов от с. Дражинци, Белоградчишко, в бригадата на Черняев.
12. Дядо Вели от с. Неговановци, един от организаторите на Новоселското въстание от 1876 г.
13. Велко Стоянов от гр. Видин, участвува в I руско-арна-утски батальон на бригадата на Черняев.
14. Веля Чергин от с. Ново село, от четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание 1876 г.
15. Гено Минков от с. Старопатица, Кулско, войвода на малка чета в Сръбско-турската война 1876 г. в отряда на Н. А. Киреев, сражавал се на 6 юли при с. Раковица, Видинска област.
16. Георги Ангелоев от е. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов през 1876 г. ,
17. Георги Велков от гр. Видин, в четата на Хр. Македонски, загинал в сражение с турците.
18. Георги Добролесков от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
19. Георги Иванов-Комитата от. с. Сливовик, Ломско, в четата на Панайот Хитов.
20. Георги Николов от с. Черно поле, Видинско, в четата на Панайот Хитов и бригадата на Черняев, опълченец от 1-а опълченска дружина.
21. Георги Пътлин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
22. Георги Славков от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
23. Георги Стоянов от Белоградчик, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец в руско-турската освободителна война 1877-1878 г. от IV-a опълченска дружина в V рота, кавалер на Георгиевския кръст.
24. Георги Цанков от с. Брегово, участник във въстаническия комитет и във въстаничееката чета на Михаил Никифоров Попов.
25. Гога Патруцов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
26. Гога Рукавичанов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Пспов.
27. Гургулица Чергин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
28. Поп Димитър от с. Флорентин, член на революционния комитет, взел активно участие в подготовката на въстанието.
29. Димитър Въсков от с. Брегово, сподвижник на В. Левски, член на въстаническия комитет по подготовка на въстанието.
30. Димитър Ценов от с. Грамада, Кулско, в бригадата на генерал Черняев, в III батальон, след това опълченец в 1-а опълченска дружина, награден с Георгиевски кръст за проявена храброст. След Освобождението живял във Видин и работил като бъчвар.
31. Димитър Циганин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
32. Дино Попов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
33. Динул Бъдин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
34. Живко Вълков (Велков) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
35. Живко Трифонов от с. Върбово, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски). След това участвува в руско-турската освободителна .война 1877-1878 г. като опълченец от 1-а опълченска дружина. Умира на 11 декември 1910 г.
36. Замфир Стефанов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), после опълченец в IV-a дружина, награден с Георгиевски кръст за храброст в сраженията с турските башибозуци в Котленския край.
37. Иван Генов Минков от с. Старопатица, Кулско, в четата на баща си Гено Минков, сражавал се при с. Раковица на 6 юли 1876 г. в отряда на майор Н. А. Киреев.
38. Иван Георгиев от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
39. Иван Добрев от с. Ново село, Видинско, в четата на капитан Райчо Николов, загинал в боя при с. Копривница (в Сърбия) на 18-23 юли 1876 г.
40. Иван Петков от с. Желязна, Монтанско, живял по-късно в гр. Кула, в бригадата на Черняев.
41. Иван Петков Въртопчанина, войвода на чета по време на Сръбско-турската война 1876 г. и на освободителната руско-турска война 1877-1878 г. в състава на сръбската армия, която окупира видинския край.
42. Иван Петрович син на емигранти от с. Макреш (роден в с. Пояна маре, Калафатска околия), в доброволческата бригада на Медведовски, след това опълченец в 3-а опълченска дружина, а след Освобождението секретар на Видинската община в продължение на 12 години. В Сръбско-българската" война в 1885 г. - войвода на доброволческа чета.
43. Иван Стоянович от с. Рабиша, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
44. Иван Михайлов от с. Ново село, участник в босненското въстание 1875-1876 г.
45. Илия Ангелов от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
46. Илия Брумар от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
47. Илия Гънгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
48. Илия от Видинско, в четата на Христо Македонски.
49. Илия Иванов от гр. Видин, в четата на Христо Македонски, участвувал в 13 сражения.
50. Илия Йолин от с. Ново село, член на въстаническия комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов.
51. Илия Козаров от гр. Видин, в четата на Панайот, Хитов, после в бригадата. на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 1-ва дружина. Произведен в опълчението в чин фелдфебел. След Освобождението офицер в чин майор, командир на 1-ви Шуменски артилерийски полк. Умира на 16 октомври 1891 г.
52. Илия Трифонов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
53. Йон Димитров от с. Брегово,-член ла революционния комитет и участник в четата на Михаил Никифоров Попов.
54. Йончо Ганев (Ганин) от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
55. Йон Янкулов от с. Връв, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при Ново село на 30 юни 1876 г.
56. Йоцо Ганин от с. Ново село, в четата на. Михаил Никифоров Попов, загинал в боевете.
57. Йоничко Тануков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
58. Кандо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски, загинал в боя при Креват-Гредетин на 16 септември 1876 . г.
59. Колчо П. К^киянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
60. Камен Петров от с. Иново, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
61. Киро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски. 62. Комитара от с. Ново село, Видинско, в четата на Панайот Хитов.
63. Лило Лунгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
64. Марин Джалтов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
65. Марин Петров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
66. Марин Чикуеров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
67. Марко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г.
68. Мейцо Кючуков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
69. Мито Въков Черния от с. Големаново, Кулско, в четата на Панайот Хитов.
70. Мико Генов Минков от с. Старопатица, в четата на баща си Гено Минков от с. Старопатица.
71. Митуц П. Станков, в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал в боя при с. Ново село, посечен от турците в боя на 30 юни 1876 г.
72. Младен Иванов Петков, помощник-войвода на четата на баща си Иван Петков Въртопчанина от 1876 до 1878 г.
73. Младен Маринков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов, тежко ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г. Успял да се спаси и да се лекува заедно с Георги Добролесков от Брегово в Белград.
74. Младен Митранов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
75. Младен Христов от с. Салаш, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
76. Найден Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
77. Недялко от Видин, в четата на Гено Минков Старопатечанина, загинал при Кула.
78. Никола Бояджиев от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
79. Николай Георгиев (Жоржевич) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
80. Никола Пенов от с. Цар Петрово, войвода на малка чета доброволци, загинал при Връшка чука на 6 юли 1876 г,
81. Никола Първанов от с. Бяла, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
82. Никола Увеянов от Видин, в четата на Тодор Велков.
83. Нуцко Маринкашев от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
84. Павел Георгиев от гр. Видин, в четата на Филип Тотю.
85. Павел Петкович от Белоградчик в бригадата на бригадата на Черняев.
86. Панайот Наумов от Белоградчик, в бригадата на Медведовски.
87. Перчо Пътлин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
88. Петко от Видин, в четата на Филип Тотю.
89. Петко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на баща си Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г, де-сетник.
90. Петраки Г.Нуцков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
91. Петър Белин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
92. Петър Братулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
93. Петър Ганицин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
94. Петър Георгиев (Жоржев) от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
95. Петър Мирчев Логофетов от с. Ново село, Видинско, член на революционния комитет, емигрирал след въстанието във Влашко, завърнал се след Освобождението. Избран за депутат в Учредителното Народно събрание в Търново и 1-во Велико НС.
96. Петър Луков от Видин, в бригадата на Черняев. След Освобождението живее в гр. Лом.
97. Петър Ценов от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
98. Петър Стоянов от гр. Видин, в четата на Панайот Хи-тов.
99. Първул Ганев (Гаев) ог с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
100. Сава Панайотов от гр. Видин, в бригадата на.Черняев, загинал при Кревет - Гредетин в боя на 16 септември 1876 г.
101. Семен Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
102. Поп Спас Вълчев от с. Старопатица, в четата на Гено Минков в 1876 г.
103. Спас Димитриев от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
104. Спиро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
105. Станко Ангелов Младенов от с. Гъмзово, Видинско, войвода на доброволческа чета към Неготинския батальон на сръбската Крайнска бригада на майор JI. Остович.
106. Поп Станко от с. Брегово, член на революционния комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
107. Стефан Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
108. Стефан Хр. Иванов от гр. Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
109. Ctqяh Кузмин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
110. Станко Никосов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
111. Станко Н. Джулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
112. Станчо Иванов от Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
113. Стоян Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 3-а опълченска дружина.
114. Стоян Пешов Раковски от с. Раковица, Кулско, в четата на Симо Соколов, ранен в боевете при Кадъ боаз.
115. Стоян Трайсторов от с. Ново село, разузнавач на четата на Панайот Хитов.
116. Трифон Атанасов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
117. Тодор Живков от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов, опълченец, ранен в боевете на Шипка.
118. Тодор Стоянов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков.
119. Тодор Филипов от гр. Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов.
120. Труца Недоянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
121. Тома Йоцов от Видин, 19-годишен, в четата на Панийот Хитов, тежко ранен в боя при с. Корито на 27 юни 1870
122. Тончо Ковачев от с. Ново село, в четата на Тодор Велков, загинал в боя при с. Ново село, Видинско на 30 юни 1876 г.
123. Тануц Джуков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
124. Флоря-Търтя от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
125. Флоро Иванов Митов от Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов. Пленен от турците в боя при с. Ново село Видинско, на 30 юни 1876 г. Лежал във видинския затвор до амнистията на 5 април 1877 г. След това избягал в Румъния и постъпил в Българското опълчение, във 2-а дружина, участвува в отбраната, на Видин по време на Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец в четата на Иван Петрович.
126. Христо Иванов от с. Долни Лом, Белоградчишко, в полка на Н, В. сръбската княгиня Наталия през 1876 г.
127. Христо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), офицер от IV доброволчески батальон.
128. Христо К. Деков от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
129. Цани Топчията от гр. Брегово, член на революционния комитет, организатор на въстанието в 1876 г.
130. Цвятко Павлов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков в 1876 г.
131. Дядо Цеко от Ново село, войвода на малка чета по време на въстанието 1876 г.
132. Цеко Маринкашев от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
133. Цеко Спасов Тодоров от с. Старопатица, Видинско, взводен командир в четата на Хр. Иванов Кулин в 1877-1878 г.
134. Янаки Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
135. Якоя Георгиевич от гр. Белоградчик, в бригадата на Черняев-Медведовски.
136. Димитър Костов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски, опълченец от 3-а дружина, кавалер на Георгиевския кръст.
Както знаем, през 1876 избухва Априлското въстание, което дава отзвук и в град Видин. Въстанието бързо е потушено; след това обаче поради страх от репресии народът бързо започва да бяга накъдето му видят очите. Проблемът за бежанците през 1876 година далеч не е изследван докрай, въпреки че са налице достатъчно наши и чужди извори. Бягството на населението от 18-те въстанали села във Видинско през 1876 г. по своите размери е една от големите миграционни вълни в историята на поробения български народ. Данните за бежанците варират от осем до десет, двадесет или дори петдесет хиляди души. В турските извори се открива следната информация: "Жените и децата на селяните с всичките вещи, които можеха да носят, отидоха в Брегово, отгдето един баталион ги отведе в Сърбия". Версията за насилственото откарване на населението от видинско - бреговско - новоселския район се поддържа от турската страна в почти всички турски документи. В нашите извори също се говори за изселване на населението два дни преди последния бой на 30 юни (навсякъде в текста датите са по стар стил - според юлианския календар) при Ново село.
Гога Микин, кмет на Ново село преди въстанието, изпраща семейството си с най-големия си син Туца, седемнадесетгодишен тогава момък, за Сърбия. Бродът, където минават колите на бягащите новоселяни, бил някъде между селата Брегово и Балей. Намеренията на това семейство били да се приютят в съседното сръбско село Мокране, Неготинско, където имали приятели. Кметът Гога, заедно с по-малкия си син, Ница, петнадесетгодишен, остава в Ново село и преседява още два дни и две нощи. Тоест изселването на новоселяни започва още на 28 юни, в деня на обявяването на въстанието и престрелката с "мониторите", когато голяма част от жените и децата вече са изпратени на безопасно място в Сърбия. Друг домашен извор съобщава, че при обстрела на селото от турските монитори на 26 и 28 юни се пръска мълва, че турците ще изколят селото и настава всеобща паника. Всеки впряга колата, натоварва най-необходимото, закопават се бакърените съдове и се тръгва към Брегово за Сърбия. Близките овчари и свинари, като виждат проточилата се колона, изоставят стадата си и също бягат. Главният двигател е страхът от турските репресии след повдигането на въстанието и участието на въстаниците в сраженията.
Почти век след събитието старите хора в с. Неговановци разказват, че населението било изплашено от слуха, че турците идват и ще ги изколят и на 29 юни (Петровден). След преминаването в Сърбия бежанците се настаняват най-напред в най-близките села Мокране, Кобищница, Буковча, други продължават и достигат Железните врата на река Дунав и едва там се прехвърлят в Румъния. По-късно, когато заплахата от турците застрашава и близките селища оттатък Тимок, голяма част от бежанците заминава към Радуевац и оттам се прехвърля във Влашко. Неговановските бежанци изобщо не преминават в Румъния, а до завръщането си остават в Сърбия.
Представителят на Московския славянски комитет Петър Мусевич Бориков, българин от Пазарджик, е натоварен от Иван Аксаков, председател на Московския славянски комитет, да раздава помощи на българските бежанци в Сърбия. Или поне да следи събираните помощи от славянските комитети в Русия да отиват по предназначението си (за българите) вместо да се присвояват от сърбите, каквато била обичайната практика. Петър Мусевич в един свой доклад споменава за бежанци от селата Халваджи (Майор Узуново), Чорокалина (Калина), Гъмзово, Неговановци, Чунгурус (Винарово), които били в окаяно състояние и наброявали 7424 души. Според този доклад им се раздават помощи: по ока царевично брашно на всеки човек на ден, два пъти в седмицата, по 100 грама месо, фасул, картофи, зеле, сапун за пране, свещи, дърва за отопление, топли вълнени дрехи, валенки.... Плачевна е картината на бежанците - гладни, голи, боси, оставени без подслон под открито небе до началото на декември. Бориков изтъква изключителната заслуга на руската журналистка Олга Новикова, по баща Киреева, сестра на загиналия на бойното поле при с. Раковица, Кулско на 6 юли 1876 г. майор Николай Алексиевич Киреев. Тя била съпруга на руския посланик в Лондон по онова време; пребивава в Сърбия и се запознава с положението на българските бежанци. Олга Новикова разкрива в своите кореспонденции, че помощите, изпращани от Московския и Петербургския славянски комитети не се дават на българските бежанци, за които са предназначени, а се присвояват от сърбите. Позната картина - злоупотребите с еврофондове от край време явно са нещо много характерно на Балканите. Руската журналистка лично информира Иван Аксаков за действителното състояние на нещата и на основание на нейните сигнали Аксаков изпраща Бориков лично да следи за раздаването на помощите.
Въпросът за положението на българските бежанци от Видинско е широко коментиран и е постоянна тема и на страниците на вестник "Дунав", излизащ в Русе на турски и български език и застъпващ интересите на турската страна. В този вестник се поместват телеграми и информации, преследващи определени политически цели - да дискредитират сръбските власти и впоследствие да предизвикат масово завръщане на населението по родните му места. Тежките условия, при които българите са поставени да живеят в Сърбия и Влашко и агитацията на турските власти започват да дават своите резултати. Завръщането на бежанците според наличните извори започва през втората половина на м. август 1876 г. На 25 август 1876 г. завърналите се бежанци от с. Чунгурус Цвятко Дочов, Ванчо Йованов и Найден Петков внасят молба в мютесарифството във Видин да им бъдат върнати животни. Въпросните лица твърдели следното: "Сърбите ни отвлякоха и откараха в Сърбия. Напоследък ние преминахме във Влашко и оттам пристигнахме с домочадията си във Видин. Понеже имаме желанието да се заселим и установим, ние установихме, че във владение на властта, задържани се намират отбелязаните в приложената бележка наши добитъци". На 28 август с. г. Тодор Петков от с. Динковица (Видинско) отправя молба до видинския мютесариф да му бъдат върнати осем коня, една крава и един вол, които той оставил в селото при бягството си в Сърбия. Същия ден подобни молби внасят и Боян Димитров, Петър Божилов, Калин Лилков и Спас Радов от с. Неговановци, които настояват да им бъдат върнати от властите 15 глави добитък.
По-различна е съдбата на преминалите при Брегово през р. Тимок бежанци. Когато те са вече на сръбска територия, пръска се слух, че турците ще преминат реката и ще ги избият. Обхванати от страх, бежанците търсят ново спасение - решават със съгласието на сръбските и румънските власти да се прехвърлят в Румъния. Същото се потвърждава и от Гога Микин, който, преминавайки р. Тимок заедно със сина си Ница, отива в Мокране, където се надява да намерят близките си, но те не се оказват там. Научават, че сръбските власти, като видели толкова много бежанци, (а те били повече от 20 000 души), изплашили се, че турците ще нахлуят през Тимок и ще пострадат заедно и българите, и сърбите. Затова влезли във връзка с румънците и се споразумели да бъдат прехвърлени бежанците на румънския бряг. За целта откъм Кладово, Железните врата и от Турну Северин биват докарани широкодънни воденичарски лодки, в които вкарвали по цяла кола с жените и децата. Отстрани на лодката връзвали по един бивол и животните прекарвали лодката към румънския бряг. По този начин биват превозени по-голямата част от бежанците от Сърбия в Румъния.
А. Денков уточнява и мястото на преминаването на новоселските бежанци - от сръбското крайдунавско градче Радуевац в отсрещното румънско село Груя. Според него новоселските бежанци се настаняват в селата Гърла Маре, намиращо се на отсрещния бряг при Ново село, и Атърнац. Гога Микин твърди, че бежанците били настанени чак до Турну Северин (същото населено място, което се споменава в бюлетините на БНР за нивото на река Дунав в сантиметри), близо до Карпатите, а на изток - до селата Гърла Маре и Врата.
На отсрещния бряг бежанците от Ново село трябвало да прекарат няколко месеца в изгнание. В писмо на Тодор Пеев до Стефан Берон се казва, че въпреки взетите мерки от европейските държави за прекратяване на турските репресии българите от Видинско, Белоградчишко и Адлийско (Кулско) са подложени на нови издевателства. В редица села къщите били изгорени, децата изклани, а жените поругани и избити жестоко. Двеста и петдесет работници от неговата, (на Стефан Берон) мушия Нъмоляс, родом от тия селища, се завърнали да търсят близките си, но в Лом били обрани от турците и хвърлени в затвора. Тодор Пеев моли Стефан Берон да се застъпи за освобождаването на всички българи. За състоянието на останалите без население селища във Видинския край дава представа едно от писмата на П. Икономов: "Голяма е сиромашията на опленените и ограбени населения. Варварската ръка на турците даже и горите не е пощадила. Там, дето черкезите са минали, сичко е опустошено. Пътници разказват, че освен гола земя, человек не вижда нищо друго...".
Бягството на населението от 18-те въстанали села създава доста грижи на турските власти при прибирането на реколтата, събирането и опазването на добитъка на бежанците. Част от изоставеното имущество е събрано в сгради и постройки на жители от съседните села, които били заключени и запечатани. Запазен е документ за такива складове в с. Капитановци, Видинско. В отсъствие на стопаните турските власти трябвало да организират жътвата, вършитбата, прибирането на царевицата, беритбата на гроздето. Докарани са временни работници от балканските селища в Берковско. Тези групи работели на смени от по 15 дни. Те докарвали със себе си коне и на определени места вършеели житото. Една такава група, пристигнала на 7 септември, включвала 90 работника, събрани от седем села. Те довели със себе си 60 коня и работели 20 дни по харманите за овършаване на житото. През това време повечето от работниците се разболявали и ставали негодни за работа. Макар че определеното за дежурство време 15 дни минало, те не били освободени, а били оставени да работят до 27 септември. Това ги принуждава да подадат молба до видинския мютесариф, за да бъдат освободени и да отидат по домовете си, а на тяхно място да бъде докарана нова смяна, според установения ред. В прибирането на реколтата взели участие и жителите от съседните села и бил използван добитъкът, който бил изоставен на произвола на съдбата при бягството от стопаните му. Новоселянинът Петруч Атанасов при бягството си изоставил 30 коня, 21 от които открива след завръщането си на 12 октомври на държавния харман при с. Неговановци.
През есента и царевицата на бежанците била обрана и складирана в кошовете на жителите на с. Капитановци. След тяхна молба до мютесарифа кошовете са освободени и царевицата е закарана в държавните складове във Видин. На 2 септември Димитър Ценков от с. Гърци (дн. Градец) иска разрешение от мютесарифството да обере лозето на зетя си Ненко от с. Халваджи. Лозето се намирало в района на с. Динковица, Видинско. През месец септември процесът на завръщането на бежанците се засилва. На 16 септември 1876 г. завърналите се Стоян Динов и Йон Стоянов от с. Неговановци подават молба до видинското мютесарифство да им бъдат върнати две коли, отнети им от властите преди бягството им в Сърбия. Три дни по-късно, на 19 септември, Иван Тодоров, Димитър Кольов, Спас Кольов и други жители на Неговановци, завърнали се от Сърбия, пишат молба до мютесарифството, в която съобщават за завръщането си и молят да им бъде върнат селскостопанския инвентар, прибран и съхранен от властите в склада в с. Капитановци.
На 21 септември Марин Димитров, Димитър Стефанов, Колчо Ичов, Дино Диков, Марин Илиев и Велко Петров от с. Халваджи отправят молба да им бъде върнато оплячкосаното им имущество по време на отсъствието им от жителите на околните села. Кореспонденциите от Видин, печатани във вестник "Дунав" от септември до края на 1876 г. представляват своеобразна хроника на завръщането на бежанците по родните места. Към 15 септември 1876 г. техният брой достига 1300 души. Към 22 същия месец завърналите се са 1737 души. На 20, 21 и 22 се завръщат 364 души от селата Ново село и Връв. На 27 завърналите се са 3457 души. "Тие домочадие заедно с покъщнината, животните и колата си ся пренесоха - пише в телеграмата от тази дата на видинския мютесарифлък, - от Калафатската скеля и им ся плати кирията". В същата телеграма се съобщава и за разпространени позиви до бежанците.
В Калафат пристига пратеник на властите от Видин, който съобщава на бежанците, че властта им прощава и няма да им направи нищо лошо, ако се завърнат. На друга среща, станала със съдействието на окръжния управител в Калафат, присъстват по трима представители от всяко село. От Ново село представители са Гога Микин и някой си Пуйо, както и още един, чието име е неизвестно. От турска страна участва видинският паша и видинският търговец - евреин Диреклията, които ги увещават да се върнат по родните си места. В резултат на тази среща и на предприетите мерки около две трети от бежанците се завръщат до настъпването на зимата. Турските власти отпускат средства за безплатното превозване, като се използват ладии и кораби на видинската община и на румънски лодкари. Завърналите се получават онова, което е запазено от имуществото им; получават и храни и други вещи, които не са отнесли в Сърбия. На 27 и 28 септември се завръщат 191 бежанци, в числото на които влизат и 38 души от с. Неговановци, преминали обратно р. Тимок от Сърбия. Към средата на м. октомври се завръщат още бежанци - веднъж 65 души, а на 13 и 14 октомври - още 132 души. Положението на бежанците, намиращи се на сръбска територия, е много тежко и те всячески се стремят да се завърнат по домовете си.
На 23 октомври 1876 г. завърналите се жители на с. Чунгурус Герчо, Иван Нинов, Никола Чалов, Ташо Ченов и Стойко Ничков с молба до мютесарифа настояват да бъде отворен склад, където се съхранява събраното имущество на бежанците. Те желая да видят дали там се намират техни вещи, които да им бъдат върнати.
Стотици българи бягат в Сърбия и от селата, през които минават българските доброволчески чети по време на несполучливите им опити да навлязат в България. От селата Чипровци, Железна, Влашко село, Белимел, Долни и Горни Лом, Чупрене с четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Сърбия отиват, гонени от страха, много бежанци. За избягалите българи заедно със свещеника на с. Раковица, Кулско, свидетелствува в своите мемоари майорът от сръбския генерален щаб Сава Груич. Те именно първи донасят в щаба в с. Вратарница (Зайчарско) вестта за гибелта на майор Н. А. Киреев в боя на 6 юли 1876 г. при Раковица.
В началото на декември броят на завърналите се бежанци достига 6000 души от 18 села. Те се настаняват в къщите си и дообират останалото грозде и царевица и прибират оцелелите животни. Процесът на завръщането продължава и след Освобождението, когато в Ново село се завръща семейството на даскал Петър Мирчев Логофетов, който скоро след това е избран за народен представител в Учредителното събрание в Търново, изработило Търновската конституция. С помощта на Видинския общински съвет Найден Цанков от с. Чунгурус на 14 май 1878 си връща колата и воловете, заграбени от турчина Рушид ефенди от Видин след разгрома на въстанието. На 17 май 1878 г. Станко Стоянов от с. Флорентин получава коня си, заграбен от същия турчин.
Въпреки протурската тенденция на печатаните във вестник "Дунав" материали, те съдържат ценна информация и представляват важен първоизвор за събитията, тъй като авторите на документите (видинския мютесариф и чиновниците от мютесарифството), се разполагали със сведения от първа ръка. Може да се съжалява за пропуснатите възможности да се съберат сведения от участници в събитията. Съпоставени с турските официални данни, такива сведения биха спомогнали за възстановяването на една по-пълна и вярна картина на събитията. Въпреки този съществен пропуск, наличните извори позволяват да се добие една сравнително точна представа за това изключително събитие в живота на хората от Видинския край в самото навечерие на освобождаването ни от турско робство. Най-вероятно скоро след Освобождението са започнали процеси на саморазправа на местното население срещу турците, които са останали да живеят в региона.
Когато страшните изстъпления над българския народ стават известни, прогресивните обществени среди в европейските страни се надигат в защита на българите. Широкото движение в подкрепа на българския народ през 1876 г. се разгръща в страни като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, Австро-Унгария, САЩ и др. и принуждава европейската дипломация отново да се обърне към Източния въпрос. Непосредствено след потушаването на Априлското въстание Източната криза се задълбочава до крайност вследствие на обявената на 18/30 юни от Сърбия и Черна гора война на Османската империя. В този бурен и съдбоносен за българското революционноосвободително движение период надеждата за политическо освобождение и солидарността провокират инициативи на широки слоеве от българската емиграция и населението на незасегнатите от турските безчинства български области за оказване на хуманитарна помощ на хилядите пострадали, останали без покрив и прехрана българи от въстаналите и разорени области42. От втората половина на 1876 г. датират и редица проекти за държавно устройство на България, които поставят пред европейската дипломация и обществено мнение проблема за защитата на българските национални интереси и промяната на политическия статут на българите като средство за решаването на Източния въпрос на Балканите43. В тях се изразява идеята за българската държавност, за формите на управление на бъдещата българска държавна организация. Въпросите за завземане на властта, за установяване на основните държавно-политически принципи, върху които трябва да се изгради свободна България, вълнуват българската общественост особено с приближаването на Цариградската конференция и поставянето на Българския въпрос, който се превръща в централен въпрос и на руската балканска политика44. Това става възможно главно с оглед на зреещата война срещу Турция. С подкрепата на Русия на 19 юни (1 юли) 1876 г. Сърбия обявява война на Турция. Пет хиляди руски доброволци начело с ген.Черняев заминават за Сърбия, за да и окажат помощ във войната45. Българските войводи П.Хитов, Ф.Тотю, Хр.Македонски и др. също събират стотици доброволци, от които е формирана самостоятелна българска войскова единица. В края на юни 1876г. в местността “Панди рало” се събират войводите П.Хитов, Ильо войвода, Хр.Македонски, Ф.Тотю, Н.Попнинов, както и Д.П.Иванов, П.Досев, Г.Милетич и К.Кекеров и изработват “Закон за българските доброволни войници”46. Законът прокламира, че “... целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго и ще воюваме догде или спечелим свобода, или всички да измреме”47. За главен войвода на всички доброволчески български чети е назначен от 3 юли 1876 г. войводата П.Хитов, който се поставя под разпореждането на ген.Черняев48. В това време се активизира и българската емиграция от всички социални слоеве и политически групировки. Особено активни са емигрантските организации Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН)49 и Българско централно благотворително общество (БЦБО)50. И двете организации си поставят и политически задачи, които обаче прикриват с благотворителни цели, за да се избегнат възможни усложнения в междуправителствените отношения между Турция и Румъния, на чиято територия българската емиграция намира благоприятни условия за разгръщането на широко национално освободително движение.
Доброволци-участници в четите и доброволческата бригада на ген. Черняев в Сърбия през 1876 г. имало много доброволци от гр. Видин и видинския край. За сега са известни имената на следните поборници:
1. Ангел Йованович от Видин, в бригадата на генерал Черняев до 3.IV.1877 г., когато се уволнява от Кладово.
2. Ангел Младенов от с. Гъмзово, в четата на сина си Станко Ангелов и разузнавач в дивизията на полковник Джура Хор-ватович през 1877-1878 г.
3. Ангел Стоянов от гр. Видин, в бригадата на генерал Черняев.
4. Ангелуц Гъцурлов от с. Ново село, във въстаническата чета на Михаил Никифоров Попов.
5. Атанас Бизеранов от с. Ново село, участник във въстанието през юни с.г.
6. Атанас поп Йончев от с. Майор Узуново, един от членовете на въстаническия комитет на Новоселското въстание.
7. Атанас Спасов от Видин, в четата на Христо Македонски.
8. Ванко Малик от с. Ракитница, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание от 28 до 30 юни 1876 г.
9. Вано Лазаров от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
10. Дядо Вануц Кайцанов от с. Ново село, Видинско, участник във въстанието от 1876 г.
11. Васил Мицов от с. Дражинци, Белоградчишко, в бригадата на Черняев.
12. Дядо Вели от с. Неговановци, един от организаторите на Новоселското въстание от 1876 г.
13. Велко Стоянов от гр. Видин, участвува в I руско-арна-утски батальон на бригадата на Черняев.
14. Веля Чергин от с. Ново село, от четата на Михаил Никифоров Попов по време на Новоселското въстание 1876 г.
15. Гено Минков от с. Старопатица, Кулско, войвода на малка чета в Сръбско-турската война 1876 г. в отряда на Н. А. Киреев, сражавал се на 6 юли при с. Раковица, Видинска област.
16. Георги Ангелоев от е. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов през 1876 г. ,
17. Георги Велков от гр. Видин, в четата на Хр. Македонски, загинал в сражение с турците.
18. Георги Добролесков от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
19. Георги Иванов-Комитата от. с. Сливовик, Ломско, в четата на Панайот Хитов.
20. Георги Николов от с. Черно поле, Видинско, в четата на Панайот Хитов и бригадата на Черняев, опълченец от 1-а опълченска дружина.
21. Георги Пътлин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
22. Георги Славков от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
23. Георги Стоянов от Белоградчик, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец в руско-турската освободителна война 1877-1878 г. от IV-a опълченска дружина в V рота, кавалер на Георгиевския кръст.
24. Георги Цанков от с. Брегово, участник във въстаническия комитет и във въстаничееката чета на Михаил Никифоров Попов.
25. Гога Патруцов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
26. Гога Рукавичанов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Пспов.
27. Гургулица Чергин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
28. Поп Димитър от с. Флорентин, член на революционния комитет, взел активно участие в подготовката на въстанието.
29. Димитър Въсков от с. Брегово, сподвижник на В. Левски, член на въстаническия комитет по подготовка на въстанието.
30. Димитър Ценов от с. Грамада, Кулско, в бригадата на генерал Черняев, в III батальон, след това опълченец в 1-а опълченска дружина, награден с Георгиевски кръст за проявена храброст. След Освобождението живял във Видин и работил като бъчвар.
31. Димитър Циганин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
32. Дино Попов от с. Ракитница, в четата на Михаил Никифоров Попов.
33. Динул Бъдин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
34. Живко Вълков (Велков) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
35. Живко Трифонов от с. Върбово, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски). След това участвува в руско-турската освободителна .война 1877-1878 г. като опълченец от 1-а опълченска дружина. Умира на 11 декември 1910 г.
36. Замфир Стефанов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), после опълченец в IV-a дружина, награден с Георгиевски кръст за храброст в сраженията с турските башибозуци в Котленския край.
37. Иван Генов Минков от с. Старопатица, Кулско, в четата на баща си Гено Минков, сражавал се при с. Раковица на 6 юли 1876 г. в отряда на майор Н. А. Киреев.
38. Иван Георгиев от гр. Видин, в четата на Христо Македонски.
39. Иван Добрев от с. Ново село, Видинско, в четата на капитан Райчо Николов, загинал в боя при с. Копривница (в Сърбия) на 18-23 юли 1876 г.
40. Иван Петков от с. Желязна, Монтанско, живял по-късно в гр. Кула, в бригадата на Черняев.
41. Иван Петков Въртопчанина, войвода на чета по време на Сръбско-турската война 1876 г. и на освободителната руско-турска война 1877-1878 г. в състава на сръбската армия, която окупира видинския край.
42. Иван Петрович син на емигранти от с. Макреш (роден в с. Пояна маре, Калафатска околия), в доброволческата бригада на Медведовски, след това опълченец в 3-а опълченска дружина, а след Освобождението секретар на Видинската община в продължение на 12 години. В Сръбско-българската" война в 1885 г. - войвода на доброволческа чета.
43. Иван Стоянович от с. Рабиша, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
44. Иван Михайлов от с. Ново село, участник в босненското въстание 1875-1876 г.
45. Илия Ангелов от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
46. Илия Брумар от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
47. Илия Гънгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
48. Илия от Видинско, в четата на Христо Македонски.
49. Илия Иванов от гр. Видин, в четата на Христо Македонски, участвувал в 13 сражения.
50. Илия Йолин от с. Ново село, член на въстаническия комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов.
51. Илия Козаров от гр. Видин, в четата на Панайот, Хитов, после в бригадата. на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 1-ва дружина. Произведен в опълчението в чин фелдфебел. След Освобождението офицер в чин майор, командир на 1-ви Шуменски артилерийски полк. Умира на 16 октомври 1891 г.
52. Илия Трифонов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
53. Йон Димитров от с. Брегово,-член ла революционния комитет и участник в четата на Михаил Никифоров Попов.
54. Йончо Ганев (Ганин) от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
55. Йон Янкулов от с. Връв, в четата на Михаил Никифоров Попов, ранен в боя при Ново село на 30 юни 1876 г.
56. Йоцо Ганин от с. Ново село, в четата на. Михаил Никифоров Попов, загинал в боевете.
57. Йоничко Тануков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
58. Кандо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски, загинал в боя при Креват-Гредетин на 16 септември 1876 . г.
59. Колчо П. К^киянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
60. Камен Петров от с. Иново, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
61. Киро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Медведовски. 62. Комитара от с. Ново село, Видинско, в четата на Панайот Хитов.
63. Лило Лунгулов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
64. Марин Джалтов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
65. Марин Петров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
66. Марин Чикуеров от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
67. Марко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г.
68. Мейцо Кючуков от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
69. Мито Въков Черния от с. Големаново, Кулско, в четата на Панайот Хитов.
70. Мико Генов Минков от с. Старопатица, в четата на баща си Гено Минков от с. Старопатица.
71. Митуц П. Станков, в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал в боя при с. Ново село, посечен от турците в боя на 30 юни 1876 г.
72. Младен Иванов Петков, помощник-войвода на четата на баща си Иван Петков Въртопчанина от 1876 до 1878 г.
73. Младен Маринков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов, тежко ранен в боя при с. Ново село на 30 юни 1876 г. Успял да се спаси и да се лекува заедно с Георги Добролесков от Брегово в Белград.
74. Младен Митранов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
75. Младен Христов от с. Салаш, Белоградчишко, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
76. Найден Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
77. Недялко от Видин, в четата на Гено Минков Старопатечанина, загинал при Кула.
78. Никола Бояджиев от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
79. Николай Георгиев (Жоржевич) от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов.
80. Никола Пенов от с. Цар Петрово, войвода на малка чета доброволци, загинал при Връшка чука на 6 юли 1876 г,
81. Никола Първанов от с. Бяла, Белоградчишко, в бригадата на Медведовски.
82. Никола Увеянов от Видин, в четата на Тодор Велков.
83. Нуцко Маринкашев от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
84. Павел Георгиев от гр. Видин, в четата на Филип Тотю.
85. Павел Петкович от Белоградчик в бригадата на бригадата на Черняев.
86. Панайот Наумов от Белоградчик, в бригадата на Медведовски.
87. Перчо Пътлин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
88. Петко от Видин, в четата на Филип Тотю.
89. Петко Иванов Петков от с. Въртоп, Видинско, в четата на баща си Иван Петков Въртопчанина в 1876-1878 г, де-сетник.
90. Петраки Г.Нуцков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
91. Петър Белин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
92. Петър Братулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
93. Петър Ганицин от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
94. Петър Георгиев (Жоржев) от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
95. Петър Мирчев Логофетов от с. Ново село, Видинско, член на революционния комитет, емигрирал след въстанието във Влашко, завърнал се след Освобождението. Избран за депутат в Учредителното Народно събрание в Търново и 1-во Велико НС.
96. Петър Луков от Видин, в бригадата на Черняев. След Освобождението живее в гр. Лом.
97. Петър Ценов от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
98. Петър Стоянов от гр. Видин, в четата на Панайот Хи-тов.
99. Първул Ганев (Гаев) ог с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
100. Сава Панайотов от гр. Видин, в бригадата на.Черняев, загинал при Кревет - Гредетин в боя на 16 септември 1876 г.
101. Семен Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
102. Поп Спас Вълчев от с. Старопатица, в четата на Гено Минков в 1876 г.
103. Спас Димитриев от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
104. Спиро Каменов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
105. Станко Ангелов Младенов от с. Гъмзово, Видинско, войвода на доброволческа чета към Неготинския батальон на сръбската Крайнска бригада на майор JI. Остович.
106. Поп Станко от с. Брегово, член на революционния комитет и в четата на Михаил Никифоров Попов, загинал при с. Ново село на 30 юни 1876 г.
107. Стефан Димитров от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
108. Стефан Хр. Иванов от гр. Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
109. Ctqяh Кузмин от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
110. Станко Никосов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
111. Станко Н. Джулов от с. Ново село, в четата на Михаил Никифоров Попов.
112. Станчо Иванов от Видин, в доброволческата бригада на Черняев (Н. Медведовски).
113. Стоян Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), опълченец от 3-а опълченска дружина.
114. Стоян Пешов Раковски от с. Раковица, Кулско, в четата на Симо Соколов, ранен в боевете при Кадъ боаз.
115. Стоян Трайсторов от с. Ново село, разузнавач на четата на Панайот Хитов.
116. Трифон Атанасов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
117. Тодор Живков от гр. Видин, в четата на Панайот Хитов, опълченец, ранен в боевете на Шипка.
118. Тодор Стоянов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков.
119. Тодор Филипов от гр. Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов.
120. Труца Недоянов от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
121. Тома Йоцов от Видин, 19-годишен, в четата на Панийот Хитов, тежко ранен в боя при с. Корито на 27 юни 1870
122. Тончо Ковачев от с. Ново село, в четата на Тодор Велков, загинал в боя при с. Ново село, Видинско на 30 юни 1876 г.
123. Тануц Джуков от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
124. Флоря-Търтя от с. Брегово, в четата на Михаил Никифоров Попов.
125. Флоро Иванов Митов от Видин, в четата на Михаил Никифоров Попов. Пленен от турците в боя при с. Ново село Видинско, на 30 юни 1876 г. Лежал във видинския затвор до амнистията на 5 април 1877 г. След това избягал в Румъния и постъпил в Българското опълчение, във 2-а дружина, участвува в отбраната, на Видин по време на Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец в четата на Иван Петрович.
126. Христо Иванов от с. Долни Лом, Белоградчишко, в полка на Н, В. сръбската княгиня Наталия през 1876 г.
127. Христо Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски), офицер от IV доброволчески батальон.
128. Христо К. Деков от Видин, в бригадата на Черняев (Н. Медведовски).
129. Цани Топчията от гр. Брегово, член на революционния комитет, организатор на въстанието в 1876 г.
130. Цвятко Павлов от гр. Видин, в четата на Тодор Велков в 1876 г.
131. Дядо Цеко от Ново село, войвода на малка чета по време на въстанието 1876 г.
132. Цеко Маринкашев от с. Ново село, Видинско, в четата на Михаил Никифоров Попов.
133. Цеко Спасов Тодоров от с. Старопатица, Видинско, взводен командир в четата на Хр. Иванов Кулин в 1877-1878 г.
134. Янаки Иванов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски.
135. Якоя Георгиевич от гр. Белоградчик, в бригадата на Черняев-Медведовски.
136. Димитър Костов от гр. Видин, в бригадата на Черняев-Медведовски, опълченец от 3-а дружина, кавалер на Георгиевския кръст.
Както знаем, през 1876 избухва Априлското въстание, което дава отзвук и в град Видин. Въстанието бързо е потушено; след това обаче поради страх от репресии народът бързо започва да бяга накъдето му видят очите. Проблемът за бежанците през 1876 година далеч не е изследван докрай, въпреки че са налице достатъчно наши и чужди извори. Бягството на населението от 18-те въстанали села във Видинско през 1876 г. по своите размери е една от големите миграционни вълни в историята на поробения български народ. Данните за бежанците варират от осем до десет, двадесет или дори петдесет хиляди души. В турските извори се открива следната информация: "Жените и децата на селяните с всичките вещи, които можеха да носят, отидоха в Брегово, отгдето един баталион ги отведе в Сърбия". Версията за насилственото откарване на населението от видинско - бреговско - новоселския район се поддържа от турската страна в почти всички турски документи. В нашите извори също се говори за изселване на населението два дни преди последния бой на 30 юни (навсякъде в текста датите са по стар стил - според юлианския календар) при Ново село.
Гога Микин, кмет на Ново село преди въстанието, изпраща семейството си с най-големия си син Туца, седемнадесетгодишен тогава момък, за Сърбия. Бродът, където минават колите на бягащите новоселяни, бил някъде между селата Брегово и Балей. Намеренията на това семейство били да се приютят в съседното сръбско село Мокране, Неготинско, където имали приятели. Кметът Гога, заедно с по-малкия си син, Ница, петнадесетгодишен, остава в Ново село и преседява още два дни и две нощи. Тоест изселването на новоселяни започва още на 28 юни, в деня на обявяването на въстанието и престрелката с "мониторите", когато голяма част от жените и децата вече са изпратени на безопасно място в Сърбия. Друг домашен извор съобщава, че при обстрела на селото от турските монитори на 26 и 28 юни се пръска мълва, че турците ще изколят селото и настава всеобща паника. Всеки впряга колата, натоварва най-необходимото, закопават се бакърените съдове и се тръгва към Брегово за Сърбия. Близките овчари и свинари, като виждат проточилата се колона, изоставят стадата си и също бягат. Главният двигател е страхът от турските репресии след повдигането на въстанието и участието на въстаниците в сраженията.
Почти век след събитието старите хора в с. Неговановци разказват, че населението било изплашено от слуха, че турците идват и ще ги изколят и на 29 юни (Петровден). След преминаването в Сърбия бежанците се настаняват най-напред в най-близките села Мокране, Кобищница, Буковча, други продължават и достигат Железните врата на река Дунав и едва там се прехвърлят в Румъния. По-късно, когато заплахата от турците застрашава и близките селища оттатък Тимок, голяма част от бежанците заминава към Радуевац и оттам се прехвърля във Влашко. Неговановските бежанци изобщо не преминават в Румъния, а до завръщането си остават в Сърбия.
Представителят на Московския славянски комитет Петър Мусевич Бориков, българин от Пазарджик, е натоварен от Иван Аксаков, председател на Московския славянски комитет, да раздава помощи на българските бежанци в Сърбия. Или поне да следи събираните помощи от славянските комитети в Русия да отиват по предназначението си (за българите) вместо да се присвояват от сърбите, каквато била обичайната практика. Петър Мусевич в един свой доклад споменава за бежанци от селата Халваджи (Майор Узуново), Чорокалина (Калина), Гъмзово, Неговановци, Чунгурус (Винарово), които били в окаяно състояние и наброявали 7424 души. Според този доклад им се раздават помощи: по ока царевично брашно на всеки човек на ден, два пъти в седмицата, по 100 грама месо, фасул, картофи, зеле, сапун за пране, свещи, дърва за отопление, топли вълнени дрехи, валенки.... Плачевна е картината на бежанците - гладни, голи, боси, оставени без подслон под открито небе до началото на декември. Бориков изтъква изключителната заслуга на руската журналистка Олга Новикова, по баща Киреева, сестра на загиналия на бойното поле при с. Раковица, Кулско на 6 юли 1876 г. майор Николай Алексиевич Киреев. Тя била съпруга на руския посланик в Лондон по онова време; пребивава в Сърбия и се запознава с положението на българските бежанци. Олга Новикова разкрива в своите кореспонденции, че помощите, изпращани от Московския и Петербургския славянски комитети не се дават на българските бежанци, за които са предназначени, а се присвояват от сърбите. Позната картина - злоупотребите с еврофондове от край време явно са нещо много характерно на Балканите. Руската журналистка лично информира Иван Аксаков за действителното състояние на нещата и на основание на нейните сигнали Аксаков изпраща Бориков лично да следи за раздаването на помощите.
Въпросът за положението на българските бежанци от Видинско е широко коментиран и е постоянна тема и на страниците на вестник "Дунав", излизащ в Русе на турски и български език и застъпващ интересите на турската страна. В този вестник се поместват телеграми и информации, преследващи определени политически цели - да дискредитират сръбските власти и впоследствие да предизвикат масово завръщане на населението по родните му места. Тежките условия, при които българите са поставени да живеят в Сърбия и Влашко и агитацията на турските власти започват да дават своите резултати. Завръщането на бежанците според наличните извори започва през втората половина на м. август 1876 г. На 25 август 1876 г. завърналите се бежанци от с. Чунгурус Цвятко Дочов, Ванчо Йованов и Найден Петков внасят молба в мютесарифството във Видин да им бъдат върнати животни. Въпросните лица твърдели следното: "Сърбите ни отвлякоха и откараха в Сърбия. Напоследък ние преминахме във Влашко и оттам пристигнахме с домочадията си във Видин. Понеже имаме желанието да се заселим и установим, ние установихме, че във владение на властта, задържани се намират отбелязаните в приложената бележка наши добитъци". На 28 август с. г. Тодор Петков от с. Динковица (Видинско) отправя молба до видинския мютесариф да му бъдат върнати осем коня, една крава и един вол, които той оставил в селото при бягството си в Сърбия. Същия ден подобни молби внасят и Боян Димитров, Петър Божилов, Калин Лилков и Спас Радов от с. Неговановци, които настояват да им бъдат върнати от властите 15 глави добитък.
По-различна е съдбата на преминалите при Брегово през р. Тимок бежанци. Когато те са вече на сръбска територия, пръска се слух, че турците ще преминат реката и ще ги избият. Обхванати от страх, бежанците търсят ново спасение - решават със съгласието на сръбските и румънските власти да се прехвърлят в Румъния. Същото се потвърждава и от Гога Микин, който, преминавайки р. Тимок заедно със сина си Ница, отива в Мокране, където се надява да намерят близките си, но те не се оказват там. Научават, че сръбските власти, като видели толкова много бежанци, (а те били повече от 20 000 души), изплашили се, че турците ще нахлуят през Тимок и ще пострадат заедно и българите, и сърбите. Затова влезли във връзка с румънците и се споразумели да бъдат прехвърлени бежанците на румънския бряг. За целта откъм Кладово, Железните врата и от Турну Северин биват докарани широкодънни воденичарски лодки, в които вкарвали по цяла кола с жените и децата. Отстрани на лодката връзвали по един бивол и животните прекарвали лодката към румънския бряг. По този начин биват превозени по-голямата част от бежанците от Сърбия в Румъния.
А. Денков уточнява и мястото на преминаването на новоселските бежанци - от сръбското крайдунавско градче Радуевац в отсрещното румънско село Груя. Според него новоселските бежанци се настаняват в селата Гърла Маре, намиращо се на отсрещния бряг при Ново село, и Атърнац. Гога Микин твърди, че бежанците били настанени чак до Турну Северин (същото населено място, което се споменава в бюлетините на БНР за нивото на река Дунав в сантиметри), близо до Карпатите, а на изток - до селата Гърла Маре и Врата.
На отсрещния бряг бежанците от Ново село трябвало да прекарат няколко месеца в изгнание. В писмо на Тодор Пеев до Стефан Берон се казва, че въпреки взетите мерки от европейските държави за прекратяване на турските репресии българите от Видинско, Белоградчишко и Адлийско (Кулско) са подложени на нови издевателства. В редица села къщите били изгорени, децата изклани, а жените поругани и избити жестоко. Двеста и петдесет работници от неговата, (на Стефан Берон) мушия Нъмоляс, родом от тия селища, се завърнали да търсят близките си, но в Лом били обрани от турците и хвърлени в затвора. Тодор Пеев моли Стефан Берон да се застъпи за освобождаването на всички българи. За състоянието на останалите без население селища във Видинския край дава представа едно от писмата на П. Икономов: "Голяма е сиромашията на опленените и ограбени населения. Варварската ръка на турците даже и горите не е пощадила. Там, дето черкезите са минали, сичко е опустошено. Пътници разказват, че освен гола земя, человек не вижда нищо друго...".
Бягството на населението от 18-те въстанали села създава доста грижи на турските власти при прибирането на реколтата, събирането и опазването на добитъка на бежанците. Част от изоставеното имущество е събрано в сгради и постройки на жители от съседните села, които били заключени и запечатани. Запазен е документ за такива складове в с. Капитановци, Видинско. В отсъствие на стопаните турските власти трябвало да организират жътвата, вършитбата, прибирането на царевицата, беритбата на гроздето. Докарани са временни работници от балканските селища в Берковско. Тези групи работели на смени от по 15 дни. Те докарвали със себе си коне и на определени места вършеели житото. Една такава група, пристигнала на 7 септември, включвала 90 работника, събрани от седем села. Те довели със себе си 60 коня и работели 20 дни по харманите за овършаване на житото. През това време повечето от работниците се разболявали и ставали негодни за работа. Макар че определеното за дежурство време 15 дни минало, те не били освободени, а били оставени да работят до 27 септември. Това ги принуждава да подадат молба до видинския мютесариф, за да бъдат освободени и да отидат по домовете си, а на тяхно място да бъде докарана нова смяна, според установения ред. В прибирането на реколтата взели участие и жителите от съседните села и бил използван добитъкът, който бил изоставен на произвола на съдбата при бягството от стопаните му. Новоселянинът Петруч Атанасов при бягството си изоставил 30 коня, 21 от които открива след завръщането си на 12 октомври на държавния харман при с. Неговановци.
През есента и царевицата на бежанците била обрана и складирана в кошовете на жителите на с. Капитановци. След тяхна молба до мютесарифа кошовете са освободени и царевицата е закарана в държавните складове във Видин. На 2 септември Димитър Ценков от с. Гърци (дн. Градец) иска разрешение от мютесарифството да обере лозето на зетя си Ненко от с. Халваджи. Лозето се намирало в района на с. Динковица, Видинско. През месец септември процесът на завръщането на бежанците се засилва. На 16 септември 1876 г. завърналите се Стоян Динов и Йон Стоянов от с. Неговановци подават молба до видинското мютесарифство да им бъдат върнати две коли, отнети им от властите преди бягството им в Сърбия. Три дни по-късно, на 19 септември, Иван Тодоров, Димитър Кольов, Спас Кольов и други жители на Неговановци, завърнали се от Сърбия, пишат молба до мютесарифството, в която съобщават за завръщането си и молят да им бъде върнат селскостопанския инвентар, прибран и съхранен от властите в склада в с. Капитановци.
На 21 септември Марин Димитров, Димитър Стефанов, Колчо Ичов, Дино Диков, Марин Илиев и Велко Петров от с. Халваджи отправят молба да им бъде върнато оплячкосаното им имущество по време на отсъствието им от жителите на околните села. Кореспонденциите от Видин, печатани във вестник "Дунав" от септември до края на 1876 г. представляват своеобразна хроника на завръщането на бежанците по родните места. Към 15 септември 1876 г. техният брой достига 1300 души. Към 22 същия месец завърналите се са 1737 души. На 20, 21 и 22 се завръщат 364 души от селата Ново село и Връв. На 27 завърналите се са 3457 души. "Тие домочадие заедно с покъщнината, животните и колата си ся пренесоха - пише в телеграмата от тази дата на видинския мютесарифлък, - от Калафатската скеля и им ся плати кирията". В същата телеграма се съобщава и за разпространени позиви до бежанците.
В Калафат пристига пратеник на властите от Видин, който съобщава на бежанците, че властта им прощава и няма да им направи нищо лошо, ако се завърнат. На друга среща, станала със съдействието на окръжния управител в Калафат, присъстват по трима представители от всяко село. От Ново село представители са Гога Микин и някой си Пуйо, както и още един, чието име е неизвестно. От турска страна участва видинският паша и видинският търговец - евреин Диреклията, които ги увещават да се върнат по родните си места. В резултат на тази среща и на предприетите мерки около две трети от бежанците се завръщат до настъпването на зимата. Турските власти отпускат средства за безплатното превозване, като се използват ладии и кораби на видинската община и на румънски лодкари. Завърналите се получават онова, което е запазено от имуществото им; получават и храни и други вещи, които не са отнесли в Сърбия. На 27 и 28 септември се завръщат 191 бежанци, в числото на които влизат и 38 души от с. Неговановци, преминали обратно р. Тимок от Сърбия. Към средата на м. октомври се завръщат още бежанци - веднъж 65 души, а на 13 и 14 октомври - още 132 души. Положението на бежанците, намиращи се на сръбска територия, е много тежко и те всячески се стремят да се завърнат по домовете си.
На 23 октомври 1876 г. завърналите се жители на с. Чунгурус Герчо, Иван Нинов, Никола Чалов, Ташо Ченов и Стойко Ничков с молба до мютесарифа настояват да бъде отворен склад, където се съхранява събраното имущество на бежанците. Те желая да видят дали там се намират техни вещи, които да им бъдат върнати.
Стотици българи бягат в Сърбия и от селата, през които минават българските доброволчески чети по време на несполучливите им опити да навлязат в България. От селата Чипровци, Железна, Влашко село, Белимел, Долни и Горни Лом, Чупрене с четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Сърбия отиват, гонени от страха, много бежанци. За избягалите българи заедно със свещеника на с. Раковица, Кулско, свидетелствува в своите мемоари майорът от сръбския генерален щаб Сава Груич. Те именно първи донасят в щаба в с. Вратарница (Зайчарско) вестта за гибелта на майор Н. А. Киреев в боя на 6 юли 1876 г. при Раковица.
В началото на декември броят на завърналите се бежанци достига 6000 души от 18 села. Те се настаняват в къщите си и дообират останалото грозде и царевица и прибират оцелелите животни. Процесът на завръщането продължава и след Освобождението, когато в Ново село се завръща семейството на даскал Петър Мирчев Логофетов, който скоро след това е избран за народен представител в Учредителното събрание в Търново, изработило Търновската конституция. С помощта на Видинския общински съвет Найден Цанков от с. Чунгурус на 14 май 1878 си връща колата и воловете, заграбени от турчина Рушид ефенди от Видин след разгрома на въстанието. На 17 май 1878 г. Станко Стоянов от с. Флорентин получава коня си, заграбен от същия турчин.
Въпреки протурската тенденция на печатаните във вестник "Дунав" материали, те съдържат ценна информация и представляват важен първоизвор за събитията, тъй като авторите на документите (видинския мютесариф и чиновниците от мютесарифството), се разполагали със сведения от първа ръка. Може да се съжалява за пропуснатите възможности да се съберат сведения от участници в събитията. Съпоставени с турските официални данни, такива сведения биха спомогнали за възстановяването на една по-пълна и вярна картина на събитията. Въпреки този съществен пропуск, наличните извори позволяват да се добие една сравнително точна представа за това изключително събитие в живота на хората от Видинския край в самото навечерие на освобождаването ни от турско робство. Най-вероятно скоро след Освобождението са започнали процеси на саморазправа на местното население срещу турците, които са останали да живеят в региона.
Когато страшните изстъпления над българския народ стават известни, прогресивните обществени среди в европейските страни се надигат в защита на българите. Широкото движение в подкрепа на българския народ през 1876 г. се разгръща в страни като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, Австро-Унгария, САЩ и др. и принуждава европейската дипломация отново да се обърне към Източния въпрос. Непосредствено след потушаването на Априлското въстание Източната криза се задълбочава до крайност вследствие на обявената на 18/30 юни от Сърбия и Черна гора война на Османската империя. В този бурен и съдбоносен за българското революционноосвободително движение период надеждата за политическо освобождение и солидарността провокират инициативи на широки слоеве от българската емиграция и населението на незасегнатите от турските безчинства български области за оказване на хуманитарна помощ на хилядите пострадали, останали без покрив и прехрана българи от въстаналите и разорени области42. От втората половина на 1876 г. датират и редица проекти за държавно устройство на България, които поставят пред европейската дипломация и обществено мнение проблема за защитата на българските национални интереси и промяната на политическия статут на българите като средство за решаването на Източния въпрос на Балканите43. В тях се изразява идеята за българската държавност, за формите на управление на бъдещата българска държавна организация. Въпросите за завземане на властта, за установяване на основните държавно-политически принципи, върху които трябва да се изгради свободна България, вълнуват българската общественост особено с приближаването на Цариградската конференция и поставянето на Българския въпрос, който се превръща в централен въпрос и на руската балканска политика44. Това става възможно главно с оглед на зреещата война срещу Турция. С подкрепата на Русия на 19 юни (1 юли) 1876 г. Сърбия обявява война на Турция. Пет хиляди руски доброволци начело с ген.Черняев заминават за Сърбия, за да и окажат помощ във войната45. Българските войводи П.Хитов, Ф.Тотю, Хр.Македонски и др. също събират стотици доброволци, от които е формирана самостоятелна българска войскова единица. В края на юни 1876г. в местността “Панди рало” се събират войводите П.Хитов, Ильо войвода, Хр.Македонски, Ф.Тотю, Н.Попнинов, както и Д.П.Иванов, П.Досев, Г.Милетич и К.Кекеров и изработват “Закон за българските доброволни войници”46. Законът прокламира, че “... целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго и ще воюваме догде или спечелим свобода, или всички да измреме”47. За главен войвода на всички доброволчески български чети е назначен от 3 юли 1876 г. войводата П.Хитов, който се поставя под разпореждането на ген.Черняев48. В това време се активизира и българската емиграция от всички социални слоеве и политически групировки. Особено активни са емигрантските организации Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН)49 и Българско централно благотворително общество (БЦБО)50. И двете организации си поставят и политически задачи, които обаче прикриват с благотворителни цели, за да се избегнат възможни усложнения в междуправителствените отношения между Турция и Румъния, на чиято територия българската емиграция намира благоприятни условия за разгръщането на широко национално освободително движение.
marți, 14 mai 2013
Să nu uităm! Acum 136 de ani, la 10 mai 1877, Majestatea Sa, Regele Carol l, proclama Independența României
La 10 mai 1877, după ce cu o zi înainte Parlamentul României vota moţiunea care declara „Independenţa absolută a României", Carol I proclama solemn Independenţa României, fapt ce a dus la acoperirea de glorie a Armatei Române la Plevna, Griviţa sau Smârdan.
În data de 14 martie/26 martie 1881 camerele reunite ale Parlamentului au votat transformarea țării din principat în Regatul României. Pentru a marca evenimentul, ziua națională sărbătorită pe 10 mai 1881 a fost una din cele mai spectaculoase serbări din istoria României
Seria de evenimentelor publice organizate de Casa Regală cu ocazia zilei de 10 Mai, la Bucureşti şi Sinaia, începe vineri, cu "Maratonul Regal 2013", eveniment sportiv al cărui start va fi dat la ora 8,00, în faţa Palatul Elisabeta.
Biroul de presă al Regelui Mihai, anunță că la evenimentul organizat de Asociaţia Corporeanima, cu sprijinul Casei Regale a României, va lua parte principele Nicolae. Ceremonia de premiere a câştigătorilor este programată la ora 15,00, în prezenţa principesei moştenitoare Margareta.
În aceeaşi zi, acad. Dan Berindei va susţine în Aula Academiei Române conferinţa "Rolul Monarhiei în modernizarea României", urmată de lansarea lucrării "Academia Română şi Casa Regală a României - două destine paralele 1866 - 1947/8".
Principele Nicolae va fi prezent la cele două evenimente şi va dezveli, în Aula Academiei Române, tabloul "Regele Ferdinand", opera pictorului Valentin Tănase.
De asemenea, principesa moştenitoare şi principele Nicolae vor depune un buchet de flori la statuia Regelui Carol I din Piaţa Palatului Regal.
Ziua de 10 Mai se va încheia la Palatul Elisabeta, cu evenimentul anual "Garden Party", la care au fost invitaţi reprezentanţi ai tuturor comunităţilor şi profesiilor din România. Familia Regală a României va fi reprezentată de principesa moştenitoare, principele Radu, principele Nicolae şi sora sa, Elisabeta Karina.
Manifestările dedicate zilei de 10 Mai, care vor avea loc în perioada 10 - 18 mai, vor cuprinde decorări precum cele ale actriţelor Carmen Stănescu şi Olga Tudorache, un dineu oficial în onoarea SRR, precum şi ceremonia de învestire a regelui Mihai cu titlul de Doctor Honoris Causa al Universităţii Naţionale de Apărare "Carol I", principesa moştenitoare urmând a-l reprezenta pe fostul suveran.
Cu o triplă semnificaţie, 10 mai s-a impus în perioada modernă drept cea mai bună alegere pentru Ziua Naţională a României, fiind sărbătorită din 1867 până în 1947.
Pe 10 mai 1866 Carol I a devenit domnitor al României. 11 ani mai târziu, tânărul stat îşi oficializa independenţa iar la 10 mai 1881 România devenea regat.
joi, 25 aprilie 2013
Andrei Ciubuc alături de poliția bulgară împotriva românilor din Bulgaria. Cine vrea compromiterea relației ICR cu comunitățile românești?
Poliția bulgară continuă campania de anchetare a celor care se dclară români în zona Timocului Bulgăresc. In ștergerea identității românești a românilor din Bulgaria, poliției bulgare i s-a adăugat și directorul general care raspunde de românii de pretutindeni în ICR, care a anunțat organizatorii că nu susține cel mai important festival al romanilor din Bulgaria, Sarbătoarea românească de la Albotina, transmite corespondentul Romanian Global News din Vidin.
"Dacă din partea poliției bulgare ne puteam aștepta la orice, din partea unei instituții ca ICR, care în anii trecuți ne-a ajutat, nu ne așteptam la așa ceva. Cine este acest Ciubuc? Ce legătură are acest individ cu realitățile de aici din Bulgaria? Știe el ce pațim noi zi de zi sau ce reprezintă acest festival pentru amărâții de români de aici? Cine l-a adus pe acest Ciubuc și l-a pus acolo unde ar trebui puși oameni care știu realitățile de la noi nu oameni fără Dumnezău care nu știu nici să mâne caii la căruță.
Rugăm pe presedintele ICR, Andrei Marga, care a venit cu multe promisiuni legate de români să dea afară cu acest Ciubuc care are și numele nepotrivit pentru cineva cu bani pe mâna și să aprobe Sărbătoarea românească de la Albotina, care este cel mai mare festival la care românii din Bulgaria se întâlnesc ca să-și arate tradițiile", a declarat pentru corespondentul Romanian Global News dr. Ivo Gheorghiev (foto), liderul Uniunii Etnicilor Români din Bulgaria.
Surse din Secretariatul general al ICR au declarat pentru Romanian Global News că Andrei Ciubuc a cheltuit în doua zile mai bine de 10.000 de euro pentru o acțiune desfășurată în Portugalia unde a dus o formație artistica "Mărțișorul", ce coincidență tocmai din Cluj, adică de unde Ciubuc și-a desfășurat activitatea de student, dar nu numai...
În deplasare a plecat alături de folcloriști și Ciubuc, fapt datorat se pare, întâlnirii cu o rudă apropiată de acolo asa cum declară sursele din Secretariatul general. Dacă tot plătește ICR-ul de ce nu!
Românii din Bulgaria ceruseră jumătate din suma cheltuită de Ciubuc pe acțiunea din Portugalia, la festivalul de la Albotina urmând să participe mii de români din Bulgaria. Dacă Ciubuc ar fi avut rude și în Bulgaria cu siguranță ar fi dat banii pentru amărâții care încearcă sa-și păstreze identitatea românească.
Sau poate că Ciubuc chiar are rude în Bulgaria. Mai precis în poliția din Bulgaria care continua anchetarea celor care se declară români.
Astfel in pofida asigurărilor date Ambasadei Romanie de la Sofia, presiunile împotriva românilor continua. Însă poliția bulgară a schimbat tactica. De astă dată pentru a speria și mai mult populația româneasca, polițiștii bulgari vin acasă la români anchetând apartenența acestora la organizații românești din Bulgaria. Ultima "vizită" a polițiștilor bulgari a fost facută la Victor Misu Socrate din Pocraina, care a fost luat la întrebări că de ce activează intr-o organizație românească.
"Oamenii noștri sunt speriați, iar faptul că le bate poliția în poartă le aduce aminte de vremurile comuniste când se trezeau cu securitatea pe cap. Cerem Țării Mamă, România, să ne apere. Să spună și la Bruxelles cum suntem noi tratați aici acasă la noi. Și mai vrem ca România să ia jumătate din cele dă la bulgarii din România și să ne dea și noua. Noi nu avem școli, nu avem instituții culturale sau mass-media și ne mai trezim și cu câte un Ciubuc pe cap. Avem nevoie de ajutor nu de ciubuci", a declarat dr. Ivo Gheorghiev, liderul Uniunii Etnicilor Români din Bulgaria corespondentului Romanian Global News din Vidin.
Ca urmare a modului în care proiectul lor a fost tratat, liderii românilor din Bulgaria au cerut audiențe la mai multe instituții ale statului român și au făcut apel la societatea civilă din România să le sprijine demersul. Ca urmare a demersului lor mai multe organizații neguvernamentale din România poartă discuții pentru organizarea unui protest public la sediul ICR.
Arhimandridul Policarp, adjunct al Episcopului bulgar din zona Vidin, ataca pe romanii/vlahii din Timocul Bulgaresc. Acesta declara ca : Vlahii nu sunt români!
In ziarul regional care apare la Vidin apar tot mai des atacuri la adresa comunitatii romanilor/vlahilor din zona. Daca la inceput s-a crezut ca este vorba de tot felul de extremisti bulgari, faptul ca aceste articole se repeta dovedeste faptul ca ele sunt coordonate si au ca scop infricosarea romanilor/vlahilor din Timocul Bulgaresc in a-si pastra identitate romaneasca, transmite corespondentul Romanian Global News din Vidin.
Unul din articolele cele mai vehemente apartine Arhimandritului Policarp, a carui inteligenta dubioasa transpare din textul original bulgaresc. Acesta, desi exprimarea sa lasa sa se inteleaga ca nu prea a citit la viata sa, se apuca sa faca anumite consideratii istorice si concluzioneaza ca “vlahii nu sunt romani!”
Iata ce zice arhimandritul extremist in sutana:
“Comentariul meu vine in urma unui articol dintr-un site informativ din Vidin, care anunta, ca in Vidin pe 03.11.2012 s-a desfasurat simpozionul cu tema “Romanii din Bulgaria-trecut prezent si viitor”.
Pana aici frumos, nu este nimic rau, lasa sa se faca asa intalniri. Dar cand citesti, ca se face intrebare de VLAHI ca sunt romani, paharul s-a umplut. Vlahii in Grecia ce sunt?. Mergeti si spuneti, ca sunt romani Cu pietre o sa va omoare …
Nu se poate confirma ca in Bulgaria vlahii sunt romani. Aceasta este antibulgaresc si fiecare stie, care suporta, ca manjeste istoria si memoria celor care si-au dat viata pentru Tara.
Nu vreau sa comentez personalitatile care au organizat aceasta manifestare. Sa fie sanatosi oamenii. Comentariul meu si atitudinea e aceasta, ca nici intr-un fel nu trebuie sa se tolereze asa atitudine catre istorie. Vlahii nu sunt romani!..
In sfarsit Vidinul trebuie sa se trezeasca si sa spuna pozitia sa in privinta vlahilor ce sunt si care sunt…”
Pana aici frumos, nu este nimic rau, lasa sa se faca asa intalniri. Dar cand citesti, ca se face intrebare de VLAHI ca sunt romani, paharul s-a umplut. Vlahii in Grecia ce sunt?. Mergeti si spuneti, ca sunt romani Cu pietre o sa va omoare …
Nu se poate confirma ca in Bulgaria vlahii sunt romani. Aceasta este antibulgaresc si fiecare stie, care suporta, ca manjeste istoria si memoria celor care si-au dat viata pentru Tara.
Nu vreau sa comentez personalitatile care au organizat aceasta manifestare. Sa fie sanatosi oamenii. Comentariul meu si atitudinea e aceasta, ca nici intr-un fel nu trebuie sa se tolereze asa atitudine catre istorie. Vlahii nu sunt romani!..
In sfarsit Vidinul trebuie sa se trezeasca si sa spuna pozitia sa in privinta vlahilor ce sunt si care sunt…”
Tradus aproximativ, desigur textul este mai mare, ca si prostiile debitate de Policarp, insa esentialul, adica ura sa impotriva evidentei si prostia sa pusa in slujba urii care se vede in spatele acestor declaratii, ingrijoreaza profund comunitatea romanilor/vlahilor din zona Vidin si intreaga minoritate romaneasca din Bulgaria.
Ce este ciudat este ca individul, venind ca reprezentant al Bisericii Ortodoxe Bulgare(BOB) si facand asemenea declaratii scandaloase da un semn ca BOB nu mai doreste ca cele 33 de sate romanesti din zona Vidinului si populatia romaneasca din Cumbair, cartier al Vidinului, sa tina de Biserica Ortodoxa Bulgara, care si asa nu a incercat, ca si cea sarba, decat sa asimileze populatia romaneasca din zona. Botezarea copiilor romani/vlahi cu nume bulgaresti si slujba in biserica numai in bulgara sunt doua din metodele de bulgarizare pe care Biserica Ortodoxa Bulgara le utilizeaza pentru bulgarizarea romanilor/vlahilor din zona Timocului Bulgaresc.
Poate este timpul ca romanii/vlahii din zona administrata de Policarp ca dealtfel din toata Bulgaria sa se gandeasca sub ce Biserica identitatea si limba lor romaneasca ar fi respectata si sa ia masurile care se impun. Asa cum romanii/vlahii din Timocul Sarbesc s-au trezit si revin acasa, la Biserica Ortodoxa Romana si cei din Bulgaria nu ar trebui sa intarzie prea mult.
Cu asemenea indemnuri ca ale arhimandritului Policarp, Biserica Ortodoxa Bulgara le da semne clare ca nu mai ii vrea.
Poate este timpul ca romanii/vlahii din zona administrata de Policarp ca dealtfel din toata Bulgaria sa se gandeasca sub ce Biserica identitatea si limba lor romaneasca ar fi respectata si sa ia masurile care se impun. Asa cum romanii/vlahii din Timocul Sarbesc s-au trezit si revin acasa, la Biserica Ortodoxa Romana si cei din Bulgaria nu ar trebui sa intarzie prea mult.
Cu asemenea indemnuri ca ale arhimandritului Policarp, Biserica Ortodoxa Bulgara le da semne clare ca nu mai ii vrea.
Dincolo insa de declaratiile antiromanesti ale diversilor extremisti bulgari si a campaniei sustinute de acestia in presa din zona, exista problema reala a asimilarii cu care se confrunta romanii/vlahii din Bulgaria, ca si romanii de pe Valea Dunarii.
Dezinteresul statului roman fata de recunoasterea lor ca minoritate nationala, lipsa scolii in limba materna, fata de lipsa mass-mediei in limba materna a celor pest 160.000 de romani si romanofoni din Bulgaria, il face pe acesta aproape complice cu statul bulgar la disparitia acestei importante comunitati romanesti.
Faptul ca Ambasada Romaniei la Sofia aproape ca nu-si face simtita prezenta mai deloc in zona in care este concentrata populatia romaneasca este inca un semnal prost pe care statul roman il da acestor romani. Poate finalul de mandat al unul ambasador catastrofa, din punctul de vedere al relatiilor cu comunitatea romaneasca, asa cum a fost Anton Pacuretu, va aduce la Sofia un om capabil sa se implice si sa gestioneze eficient relatia cu romanii si romanofonii din Bulgaria.
Dezinteresul statului roman fata de recunoasterea lor ca minoritate nationala, lipsa scolii in limba materna, fata de lipsa mass-mediei in limba materna a celor pest 160.000 de romani si romanofoni din Bulgaria, il face pe acesta aproape complice cu statul bulgar la disparitia acestei importante comunitati romanesti.
Faptul ca Ambasada Romaniei la Sofia aproape ca nu-si face simtita prezenta mai deloc in zona in care este concentrata populatia romaneasca este inca un semnal prost pe care statul roman il da acestor romani. Poate finalul de mandat al unul ambasador catastrofa, din punctul de vedere al relatiilor cu comunitatea romaneasca, asa cum a fost Anton Pacuretu, va aduce la Sofia un om capabil sa se implice si sa gestioneze eficient relatia cu romanii si romanofonii din Bulgaria.
Scurt istoric al romanilor din Bulgaria si a agresiunii asimilationiste a Bulgariei:
La primul recensamant, efectuat in 1905, au fost recunoscuti in Bulgaria aproximativ 80.000 de romani, cifra care apare si in statisticile din 1910. Dupa fixarea frontierelor din 1920, recensamintele bulgare indica pentru romanii de limba daco-romana cifra de 57.312, iar pentru macedo-romani 1749. In anul 1926, statul bulgar recunostea, in statisticile sale, prezenta a 83.746 de romani. La recensamantul din 1934, efectuat dupa cu totul alte principii decat cele anterioare, autoritatile bulgare au dorit sa demonstreze ca nu mai sunt romani in Bulgaria sau ca numarul acestora este insignifiant.
Pentru a se ajunge la acest rezultat, agentii de recensamant care au actionat in regiunile cu populatie preponderent romana au completat fisele de evidenta cu numele bulgarizate ale locuitorilor. Astfel, de exemplu, daca la recensamantul din 1920 in Vidin erau 42.414 romani, in cel din 1934 au fost indicati numai 1.213, ceea ce inseamna ca 41.201 au disparut sau au devenit bulgari. La Plevna, in 1926 erau 14.505 romani, iar in 1934 numai 23. De asemenea, la Vrata de la 11.709 romani s-a ajuns, in 1934, la 39.
Lucrurile nu s-au oprit aici. In Anuarul statistic" aparut la Sofia in 1938, la pagina 20, in tabelul populatiei cu repartitia pe limba materna, elementul roman a disparut complet. Sunt mentionati grecii, evreii, germanii, rusii, sarbii, francezii, turcii, tiganii, iar romanii nu figureaza, fiind cuprinsi la rubrica "alte limbi". Aceste cifre au permis autoritatilor bulgare sa suprime toate scolile romanesti si sa-i concedieze sau sa-i transfere pe institutorii romani. Prin Ordinul emis de Ministerul de Instructie Publica din Sofia, No.4097/1935, 30 de profesori romani au fost considerati "inapti de transfer" deoarece "vorbeau romaneste cu elevii lor". Din 1933, populatia romana nu a avut nici dreptul la slujbele religioase in limba materna.
Lucrurile nu s-au oprit aici. In Anuarul statistic" aparut la Sofia in 1938, la pagina 20, in tabelul populatiei cu repartitia pe limba materna, elementul roman a disparut complet. Sunt mentionati grecii, evreii, germanii, rusii, sarbii, francezii, turcii, tiganii, iar romanii nu figureaza, fiind cuprinsi la rubrica "alte limbi". Aceste cifre au permis autoritatilor bulgare sa suprime toate scolile romanesti si sa-i concedieze sau sa-i transfere pe institutorii romani. Prin Ordinul emis de Ministerul de Instructie Publica din Sofia, No.4097/1935, 30 de profesori romani au fost considerati "inapti de transfer" deoarece "vorbeau romaneste cu elevii lor". Din 1933, populatia romana nu a avut nici dreptul la slujbele religioase in limba materna.
De exemplu, la 22 mai 1932, in comuna Bregova, unde din 4.929 locuitori 4.836 erau romani, in prezenta episcopului Neofit al Vidinului, autoritatile bulgare au confiscat toate cartile de rugaciune, deoarece slujba a fost tinuta in limba romana. In toamna anului 1934, arhivele bisericii din Gavren, sat cu 2.698 locuitori din care 2.610 romani, au fost aruncate in Dunare pentru ca era redactata in limba romana. Si exemplele ar putea continua, marturii ale actiunilor care au urmarit distrugerea sistematica a identitatii culturale si nationale a romanilor din Bulgaria. La sfarsitul deceniului trei, sursele istorice identificau trei grupe geografice de concentrare a populatiei de origine romana. Prima grupa era constituita pe valea timocului, retinand asemanarea izbitoare a costumelor, traditiilor si limbii vorbite in zona cu cele din Oltenia.
Din punct de vedere geografic, regiunea Timocului este o prelungire a masivelor muntoase si a vailor si podisurilor Olteniei. Romanii "padureni" si cei "dunareni" din regiunea Vidin constituie o unitate cu cei din Oltenia. In raioanele Vidin, Vrata si Plevna, romanii formau minoritatea cea mai importanta. In 1939 aceasta grupa nationala locuia in peste 70 de localitati, din care 33 din regiunea Vidin, iar restul in zonele Lom Palanca, Rahova si Nicopole. Numarul romanilor depasea cifra de 120.000.
A treia grupa este constituita de zona Eminska Planina, la nordul regiunii muntoase care limiteaza platoul Deliorman. In aceasta regiune, ocupata pana in 1877 numai de turci, tatari si romani, bulgarii au venit ulterior. Elementul roman a persistat cu dificultate in localitatile Ciflic, Celebichioi, Arnautlar, Sipka, Novoselo, Sidir, Vlahlar etc. Acesti romani sunt total izolati de cei dunareni", numarul lor fiind estimat la aproximativ 10.000 de persoane.
In total, la numarul romanilor din Bulgaria era estimat in total la peste 160.000 de persoane.
Românii din Bulgaria exasperați de acțiunile antiromânești din Bulgaria, scriu conducerii statului român
Într-o scrisoare deschisă adresată mai multor lideri politici de la Bucuresti, Uniunea Etnicilor Români din Bulgaria denunță presiunile la care comunitatea românească este supusă de către poliția bulgară și cere implicarea imediată a statului român în apărarea etnicilor români din Bulgaria.
În scrisoare este denunțată si poziția pro-bulgară a ambasadorului României la Sofia Anton Pacurețu, transmite corespondentul Romanian Global News din Vidin.
MEMORIU
Domnului Crin Antonescu, Președintele Senatului României
Domnului Valeriu Zgonea, Președintele Camerei Deputaților
Domnului Victor Ponta, Primul ministru al României
Domnului Titus Corlățean, Ministru de Externe al României
Domnului Cristian David, Ministru Delegat pentru Românii de Pretutindeni
Comisiei românilor de pretutindeni din Senatul României
Comisiei pentru Comunitățile românești din afara granițelor a Camerei Deputaților
Stimati domni,
Vă transmitem faptul că în ultimul timp, împotriva românilor din Bulgaria, se desfașoară o amplă companie din partea statului bulgar, a ministerului de interne și a altor instituții. Anchete, amenințări, declarații sub presiune, sunt ceea ce suportă, de câteva zile, etnicii români si membrii fondatori ai Casei de Cultură “Sfânta Teofana Basarab” din Vidin, inființată sub auspiciile Uniunii Etnicilor Români din Bulgaria.
Una din persoanele anchetate este doamna Irena Ilieva Mihailova, absolventă a Universităţii din Craiova, cu domiciliul în satul românesc Căpitanuți, secretara Casei de Cultură “Sf Teofana Basarab”. Aceasta, în data de 09.04.2013, a fost chemată de poliția economică din Vidin și interogată de polițistul bulgar Anghel Dimitrov, la solicitarea procuraturii din Vidin, pe teme false legate de funcționarea casei de cultură. După două ore de anchetă, polițistul bulgar a amenințat-o pe doamna Irena Ilieva Mihailova că va primi ca pedeapsă doi ani de închisoare, obligând-o să scrie o declarație dictată de el. Şi ca şi cum nu ar fi fost suficient, foamna a fost forţată să semneze de 30 de ori pe o coală de hârtie alba dacă-l cunoaşte pe domnul Ivo Gheorghiev şi care sunt motivele pentru care aceasta îî comunică problemele cu care se confruntă. În acest timp, mama Irenei plangea afară, fiind terorizată de gandul că fata ei este torturată.
Mai mult, polițiștilor bulgariau întreprins "vizite" inopinate în casele membrilor asociaţiei noastre. Un exemplu este domnul Victor Misu Socrate din Pocraina, membru al consiliului de conducere al casei de cultură, care pe data de 15.04.2013 a fost întrebat de motivele pentru care activează intr-o organizație românească.
Personal, pe data de 24.04.2014, la ora 14.00 sunt chemat la politie sa fiu interogat pe aceaşi problemă create artificial de poliția bulgară, respective în legatură cu Casa de Cultură “Sfanta Teofana Basarab”, în calitatea mea de preşedinte al acesteia.
De asemenea, în ziarul regional care apare la Vidin apar tot mai des atacuri la adresa comunităţii românilor din zonă. Dacă la inceput s-a crezut ca autorii sunt diverşi extremişti bulgari, faptul ca aceste articole se repetă dovedeşte ca ele sunt coordonate şi au ca scop infricoşarea românilor din Bulgaria şi descurajarea acestora.
Unul din articolele cele mai vehemente aparţine Arhimandritului Policarp, a carui inteligenţă dubioasă transpare din textul original bulgăresc. Acesta, deşi exprimarea sa lasă să se înţeleagă că nu prea a citit la viaţa sa, face o serie de consideraţii istorice fără bază reală si concluzionează ca “vlahii nu sunt români!” si, apelând la violenţă si intoleranţă faţă de etnia românească din zonă, recomandă “ca cei care se recunosc drept romaâi sa fie omoraţi cu pietre” (Ziarul Vidin nr 79 din data 03 noiembrie 2012).
Având in vedere torturile pe baza etnică la care suntem supuşi, ca cetăţeni bulgari de etnie română din partea statului de reşedinţă, precum si în baza lipsei drepturilor elementare pe care ar trebui să le avem, la şcoală şi mass-media în limba maternă, fiind supuşi permanent unui proces de asimilare violent, solicităm instituţiilor din România, Guvernul României, Senatului şi Camera Deputaţilor, ca problema românilor din Bulgaria să fie ridicată la cel mai inalt nivel, în discuţiile cu instituţiile din Bulgaria şi în forurule Uniunii Europene, în apărarea noastră. Suntem cetăţeni loiali ai statului Bulgar şi ca minoritate in acest stat avem drepturi prevazute in Conventia Cadru si legislaţia bulgară, însă acestea sunt grav încălcate.
În acelasi timp, protestăm faţă de atitudinea Ambasadorului României la Sofia domnul Anton Păcureţu, care nu o dată a afirmat public faptul ca nu există probleme între statul Bulgar si etnia românească, uitând de fapt de toate eforturile pe care comunitatea românească dni Bulgaria le face pentru a-şi păstra identitatea naţională şi valorile culturale ale neamului nostru.
Stimati domni, etnicii români din Bulgaria sunt cetăţeni ai unui stat european aşa cum este Bulgaria. În acest sens, dorim păstrarea şi promovarea culturii româneşti şi încetarea oricăror presiuni şi initiative menite să ducă la descurajarea şi intimidarea comunităţii româneşti din regiune. În acelast timp însă, statul Bulgar încalcă grav Conventia Cadru privind minorităţile naţionale si propria legislaţie în materie, luptând oficial şi din poziţia puterii pentru a înabuşi demersurile noastre de promovare a culturii şi identităţii neamului nostrum, distrugându-ne ca etnie.
Cele de mai sus sunt susţinute şi de cifrele care arată o micşoarare semnificativă a numărului nostru de la 100.000 de persoane, în anul 1880, atunci cand Bulgaria avea o populaţie de aproximativ 2,5 milioane de persoane, ajungând astăzi la cifra de 116 persoane conform ultimului recensământ, în condiţiile în care populaţia Bulgariei este astăzi de 7,5 milioane locuitori.
Propunem, de asemenea, o şedinţă comună intre reprezentanţii guvernelor din Bulgaria şi România la care să participăm şi noi ca societate civilă şi unde să fie discutată, cu toate aspectele, situaţia comunităţii româneşti din Bulgaria şi încetarea procesului de asimilare a acesteia, oprirea torturilor psihologice asupra noastră şi acordarea drepturilor specifice oricărei miniorităţi naţionale, prevăzute în legislaţia bulgară şi celelalte
Una din persoanele anchetate este doamna Irena Ilieva Mihailova, absolventă a Universităţii din Craiova, cu domiciliul în satul românesc Căpitanuți, secretara Casei de Cultură “Sf Teofana Basarab”. Aceasta, în data de 09.04.2013, a fost chemată de poliția economică din Vidin și interogată de polițistul bulgar Anghel Dimitrov, la solicitarea procuraturii din Vidin, pe teme false legate de funcționarea casei de cultură. După două ore de anchetă, polițistul bulgar a amenințat-o pe doamna Irena Ilieva Mihailova că va primi ca pedeapsă doi ani de închisoare, obligând-o să scrie o declarație dictată de el. Şi ca şi cum nu ar fi fost suficient, foamna a fost forţată să semneze de 30 de ori pe o coală de hârtie alba dacă-l cunoaşte pe domnul Ivo Gheorghiev şi care sunt motivele pentru care aceasta îî comunică problemele cu care se confruntă. În acest timp, mama Irenei plangea afară, fiind terorizată de gandul că fata ei este torturată.
Mai mult, polițiștilor bulgariau întreprins "vizite" inopinate în casele membrilor asociaţiei noastre. Un exemplu este domnul Victor Misu Socrate din Pocraina, membru al consiliului de conducere al casei de cultură, care pe data de 15.04.2013 a fost întrebat de motivele pentru care activează intr-o organizație românească.
Personal, pe data de 24.04.2014, la ora 14.00 sunt chemat la politie sa fiu interogat pe aceaşi problemă create artificial de poliția bulgară, respective în legatură cu Casa de Cultură “Sfanta Teofana Basarab”, în calitatea mea de preşedinte al acesteia.
De asemenea, în ziarul regional care apare la Vidin apar tot mai des atacuri la adresa comunităţii românilor din zonă. Dacă la inceput s-a crezut ca autorii sunt diverşi extremişti bulgari, faptul ca aceste articole se repetă dovedeşte ca ele sunt coordonate şi au ca scop infricoşarea românilor din Bulgaria şi descurajarea acestora.
Unul din articolele cele mai vehemente aparţine Arhimandritului Policarp, a carui inteligenţă dubioasă transpare din textul original bulgăresc. Acesta, deşi exprimarea sa lasă să se înţeleagă că nu prea a citit la viaţa sa, face o serie de consideraţii istorice fără bază reală si concluzionează ca “vlahii nu sunt români!” si, apelând la violenţă si intoleranţă faţă de etnia românească din zonă, recomandă “ca cei care se recunosc drept romaâi sa fie omoraţi cu pietre” (Ziarul Vidin nr 79 din data 03 noiembrie 2012).
Având in vedere torturile pe baza etnică la care suntem supuşi, ca cetăţeni bulgari de etnie română din partea statului de reşedinţă, precum si în baza lipsei drepturilor elementare pe care ar trebui să le avem, la şcoală şi mass-media în limba maternă, fiind supuşi permanent unui proces de asimilare violent, solicităm instituţiilor din România, Guvernul României, Senatului şi Camera Deputaţilor, ca problema românilor din Bulgaria să fie ridicată la cel mai inalt nivel, în discuţiile cu instituţiile din Bulgaria şi în forurule Uniunii Europene, în apărarea noastră. Suntem cetăţeni loiali ai statului Bulgar şi ca minoritate in acest stat avem drepturi prevazute in Conventia Cadru si legislaţia bulgară, însă acestea sunt grav încălcate.
În acelasi timp, protestăm faţă de atitudinea Ambasadorului României la Sofia domnul Anton Păcureţu, care nu o dată a afirmat public faptul ca nu există probleme între statul Bulgar si etnia românească, uitând de fapt de toate eforturile pe care comunitatea românească dni Bulgaria le face pentru a-şi păstra identitatea naţională şi valorile culturale ale neamului nostru.
Stimati domni, etnicii români din Bulgaria sunt cetăţeni ai unui stat european aşa cum este Bulgaria. În acest sens, dorim păstrarea şi promovarea culturii româneşti şi încetarea oricăror presiuni şi initiative menite să ducă la descurajarea şi intimidarea comunităţii româneşti din regiune. În acelast timp însă, statul Bulgar încalcă grav Conventia Cadru privind minorităţile naţionale si propria legislaţie în materie, luptând oficial şi din poziţia puterii pentru a înabuşi demersurile noastre de promovare a culturii şi identităţii neamului nostrum, distrugându-ne ca etnie.
Cele de mai sus sunt susţinute şi de cifrele care arată o micşoarare semnificativă a numărului nostru de la 100.000 de persoane, în anul 1880, atunci cand Bulgaria avea o populaţie de aproximativ 2,5 milioane de persoane, ajungând astăzi la cifra de 116 persoane conform ultimului recensământ, în condiţiile în care populaţia Bulgariei este astăzi de 7,5 milioane locuitori.
Propunem, de asemenea, o şedinţă comună intre reprezentanţii guvernelor din Bulgaria şi România la care să participăm şi noi ca societate civilă şi unde să fie discutată, cu toate aspectele, situaţia comunităţii româneşti din Bulgaria şi încetarea procesului de asimilare a acesteia, oprirea torturilor psihologice asupra noastră şi acordarea drepturilor specifice oricărei miniorităţi naţionale, prevăzute în legislaţia bulgară şi celelalte
Data:24.04.2013
Preşedinte
“AVE”Uniunea Etnicilor Români din Bulgaria
Dr. Ivo Gheorghiev
Lumea Credintei, anul VII, nr. 1 (66) Ianuarie 2009
Cuprins: Documentar
Biblioteca lui Pazvante Chioru
Zarişti româneşti… Părţi ale fiinţei noastre strămoşeşti ce se pierd într-o nedreaptă uitare… Timocul, Maramureşul istoric, sutele de sate moldoveneşti răsfirate dincolo de Nistru; nemaipunând la socoteală pe cele întemeiate de Dimitrie Cantemir în Rusia, prin care nu a mai călcat picior de român din ţară, vreme de decenii...Cu astfel de gânduri am pornit la drum spre Vidin şi Loveci, dornic să ajung în Deli-Iovan (Hotarele lui Iovan), pentru a mai adăuga o mărturie de credinţă românească pe răbojul unor tainice amintiri.
„Bezrabotniţii” Vidinului
Ajuns în centrul Vidinului, în jurul amiezii, adast o bună bucată de vreme, neştiind încotro să apuc. Şomerii (bezrabotniţii), în Bulgaria, nu sunt deloc puţini. Băncile din grădina publică a vechii cetăţi de la Dunăre – pline ochi de oameni. Îmbrăcaţi modest, aceştia discută aprins între ei, în bulgăreşte; dacă observă însă că eşti de la nord de Dunăre, îţi răspund întotdeauna amabil, în română. „Aş vrea să văd bisericile importante din oraş şi vechea cetate. Îmi puteţi spune cum m-aş putea orienta?” – întreb, încercând să nu deranjez prea mult o pătimaşă partidă de şah. „Costă, costă!” – mi se răspunde. „E cu plată intrarea? N-are a face!” – mă pronunţ aprobator. „N-aţi înţeles! Dacă doriţi să vă îndrum, vă costă 2 euro, iar ca să vă însoţesc, de patru ori pe atât. Crizata!”. „Uf, în România nu costă nici una, nici alta!” – mă supăr pe bulgarul din Vidin, învoindu-mă în cele din urmă să-l tocmesc drept ghid. Fapt ce s-a dovedit de bun
Baba News
Am aflat, mai întâi, că „ghidul” meu, de când a devenit şomer, scrie la două romane: Ţintă pentru haită şi Morţii se îngroapă întotdeauna după-amiaza. După puţină vreme, reuşeşte să-mi stârnească bine curiozitatea: intenţiona să-şi deschidă o agenţie de ştiri – Baba News. „Sună prost, îi spun, cel puţin pe româneşte…”. Omul mă lămureşte că e vorba de vechea cetate a Vidinului, Baba Vida, dar că nu poate folosi numele pe de-a-ntregul, întrucât a intrat deja în conflict cu ghidul de la muzeul cetăţii. Aproape că mă obligă să încep a-l bombarda cu o mulţime de întrebări: despre Teodora Basarab, călugărită la Vidin, despre ţariţa Ana de Vidin, fiica domnitorului Ţării Româneşti, Nicolae Alexandru… câte şi mai câte. Insist ca omul ce doreşte să-şi deschidă agenţia să mă informeze…
Biblioteca lui Pazvante Chioru
Surpriza mare a venit însă în clipa în care ghidul avea să-mi propună, ca început al itinerarului, biblioteca lui Pazvantoglu. Am rămas aproape înmărmurit: „Cum, Pazvante Chioru a avut bibliotecă? Hai că asta-i bună!”. În drum spre biblioteca lui Pazvante, îmi fac însă o mie şi unul de gânduri: Omul cred e ţăcănit… sigur fabulează! Cine m-a pus să-l iau ca ghid! Pe drum, mi l-am tot închipuit pe Pazvante Chioru studiind atent în biblioteca sa, după o incursiune de jaf, pe la 1800, la Craiova ori Focşani. Vedeam în Osman Pazvantoglu un fel de antecesor al lui Borges în sangeacul Vidinului. Acum, când scriu aceste rânduri, pot mărturisi însă, cu mâna pe inimă: Da, biblioteca lui Pazvante Chioru există! Are aşezată chiar şi o inscripţie la intrare, în care se spune că Pazvantoglu închină biblioteca mamei sale. Verificat!
Pazvante îşi trimite agenţii la Vatican
Neverificate în totalitate mi-au rămas, totuşi, multe dintre informaţiile ghidului ocazional din Vidin. Cum că Pazvante, prieten bun cu Napoleon Bonaparte, intenţiona să aducă de la Vatican, pentru biblioteca sa, Cronica lui Manase; cronică realizată la comanda fiicei lui Basarab I şi a ţarului Ivan Alexandru, pe la 1345, împodobită cu frumoase miniaturi din epoca ţaratului de Tîrnovo. Într-una dintre miniaturi e reprezentată însăşi ţariţa Teodora, ajunsă mai apoi monahia Teofana, împreună cu ţarul Ivan Alexandru, la căpătâiul fiului lor, Ioan Asan, mort în floarea vârstei. Se pare că Teofana Basarab a fost canonizată de către mitropolitul Ioasaf de Vidin, ierarh ce ţinea de Patriarhia Ecumenică, în urma unei dureroase schisme, din motive politice, cu Patriarhia de la Tîrnovo. Pazvante, după spusa ghidului, ar fi susţinut în faţa lui Napoleon că Manasievata Letopis fusese lăsat moştenire de către Teofana Basarab celuilalt fiu al ei, Ivan Straţimir, ajuns ţar la Vidin; şi că el, Pazvantoglu, ca „împărat” al Vidinului, avea dreptul „legitim” asupra faimosului manuscris. Asaltul diplomatic al lui Pazvante asupra bibliotecii Vaticanului nu se va solda însă cu sorţi de izbândă. Cert rămâne doar faptul că, încă „din vremea lui Pazvante Chioru”, învăţaţii bulgari încep să se preocupe serios de manuscrisul de la Vatican. Amintim doar de Vasilii Aprilov şi Marin Drinov. Ultimul chiar comandând o copie a manuscrisului unui faimos artist italian.
Făgăduinţa
Scriitorul romanului neterminat Morţii se îngroapă întotdeauna după-amiaza m-a invitat, la finalul „periplului” prin târgul Dii-ului, în frumosul său apartament, unde aveam să admir miniaturile despre care îmi vorbise pe cale, din vestita cronică bulgărească „a lui Manase”, interesat fiind eu, în special, de ţariţa Teodora Basarab; o ediţie cu filele îngălbenite de vreme, de prin anii ‘60 ai secolului trecut, realizată de academicianul bulgar Ivan Duicev după manuscrisul de la Vatican. Aş fi dorit mult să cumpăr cartea, dar preţul cerut de bulgar îmi depăşea orice posibilitate. Părea că m-aş fi tocmit să achiziţionez originalul însuşi. Gazda nu s-a învoit din ruptul capului cu vreo reducere (la întoarcerea acasă aveam să primesc însă ediţia bulgărească a Cronicii…, în dar, din partea slavistului Laurenţiu Avram de la Universitatea din Bucureşti).
M-am întins la vorbă cu „ghidul” din Vidin până târziu în noapte… Sediul viitoarei agenţii de ştiri „Baba News” îl am până astăzi proaspăt în memorie. Cât despre Loveci, deşi nu am mai ajuns acolo, am putut afla totuşi, cu acea ocazie, o mulţime de povestiri despre castelul fiicei lui Basarab I din vestita cetate. La graniţa românească, la întoarcerea în ţară, orologiul bătea de miezul nopţii. Vreme de făcut o făgăduinţă: Am să revin, cu siguranţă, Sfântă Teofana Basarab!
Gheorghiţă CIOCIOI
Abonați-vă la:
Postări (Atom)
